Луксозна фолкдива и оръфан актьор, кого ще избере младият?

„Не сме мръднали от времето, когато Алеко Константинов е написал „Бай Ганьо“. Все едно гледаш България преди 100 години. В един разказ на Елин Пелин също се говореше за създаване на комисии, които диктуват решенията за важни случаи. Не е възможно да не се развиваме грам в човешко и политическо отношение“, заключава актьорът Светльо Добрев.

Именно той участва в постановката за Бай Ганьо – Ганьо Балкански в постановката на Младежкия театър. Той замества и Герасим Георгиев – Геро в спектакъла „Някои го предпочитат горещо“. „Беше сложно, защото ролята бе голяма, но мисля, че успешно се справихме. Получи се различен спектакъл. С Геро сме близки приятели, но сме различни като светоусещане и излъчване. При него героят е по-агресивен, с друго самочувствие. При мен се получи по-невротичен.“, споделя актьорът, чийто глас познаваме и от малкия екран в дублажи. Също така е участвал в сериали като „Клиника на петия етаж“, „Той и тя“ и във филмите „Сезонът на канарчетата“ и „Ярост“.

Смее ли се днес българинът на Господин Балкански?

Колкото смешно, толкова и страшно звучи Ганьо Балкански с днешна дата. Българинът се смее на този образ, но на мен ми се доплаква. Изричайки текста, виждам същите битки и нечистоплътност на отношенията, както описаните от Алеко. От друга страна се питам в какво толкова е грешен Бай Ганьо. Той е човек от низшата прослойка, който иска да успее. Взима пример от овластените, които не пускат кокала. Това се корени в съзнанието на всеки българин – да не бъде роб, а бей. Мислим си, че виждаме в този герой – събирателен образ на нашите управници, а всъщност виновните сме ние, че сме позволили това да се случи. А ако ние попаднем на мястото на управниците, ще бъдем ли различни от тях...

Така не се ли въртим в затворен кръг?

Споделям теорията, че България е най-богатата страна на света, защото 25 години се глозга кокала и все още има.

Обижда ли ви постоянното сравнение в Народното събрание, където политици си отправят взаимно обвинения, че играят лош театър?

Обижда ме по-скоро фактът, че ме карат да участвам в него. Подценяват ме, че не мога да взема решение, че не виждам какво се случва около мен, че не отчитам евтината им манипулация – именно това е лошият театър.

Какво се случва с реформата в театъра – задължени сте да пълните салоните, за да получите заплата. Така артистите не са водещи, а се осланят на вкуса на публиката. Това не е ли опасно?

В Младежкия театър се опитваме да държим добро ниво. От една страна постановката да се харесва на зрителя, без да му поднасяме нещо евтино, а човек да излезе с някаква мисъл в главата, с чувство на усмивка или тъга в себе си. Това не се постига лесно, защото системата, която се измисли и въведе ни принуждава да се борим за всяка стотинка. Скоро четох какви средства се отделят за култура по света. Ние сме на последно място.

Ще се промени ли нещо?

Протестираха хората, работещи в библиотеките и галериите. Някой чу ли ги? Свикнахме, че не ни зачитат, че нямат нужда от нас. Целият просвещенчески сектор е в критичен минимум. На реанимация е! Всичко се върти около отчетите. Има Министерство на културата, което е с огромен обем от чиновници, където се прави „култура“. А всъщност тя се случва не с помощта на държавата, а въпреки нея.

Институциите пречат на ентусиастите

Точно. И най-лошото е, че тенденцията, която виждаме в млади колеги е, че те почват да не харесват професията си. Това руши системата. Ако тя досега се крепеше на ентусиазма на едни хора, тази любов почва да умира. Не става без поддържане. В една семейна двойка, ако видиш, че човекът до теб не те обича и не желае да е с теб, си тръгваш.

Откъде тръгва грешният път?

Не виждаш подадена ръка, а наказателни мерки. Хората на духа са принудени да съществуват само с екзистенциални теми. Но е невъзможно, когато сметките за ток, парно и вода са повече от заплатите. Абсурд е! Да не говорим как този факт влияе на самочувствието на твореца. Как го поставяш в очите на обществото. Виждаш, че една фолкпевица пръска пари да изглежда луксозно, тя става твой идол. До нея стои един оръфан актьор с лев и 50 в джоба, живеещ с баничка и кисело мляко. Кое от двете ще предпочете младият човек? Артистът е предан на професията и в същото време е доведен до оцеляване. Това важи за всички просвещенски професии. Само че питаме ли се какво ще стане след 10 години, а след 50. Не може да сме нация само на миньори, кърпачи на обувки и чистачи на Европа. Не обиждам хората, които вършат тази работа, но в момента сме поели по пътя на унищожаване на културата.

Може да станем и страната на полицаите. Техният протест бе чут, а този на библиотекарите и музейните работници потъна в широките коридори на галериите. И ехо не се чува май

За съжаление никой няма страх от библиотекари и артисти. Ние може да пошумим. Ще се появим с лицата си, но не можем да спрем тока, не можем да объркаме движението, не сме заплаха за сигурността. А трябва да ни зачитат като част от националната сигурност, защото именно културата е единственото лице на идентичност на една нация. Няма ли го това лице, има ли такава държава? А полицията и армията, кого пазят. Къде е българското, държавата защо се казва България?

Сменени са ролите

Много. Всеки няма в една бедна държава, но в нашия сектор само се кърпи нещо. Не се създава.

Вас какво ви крепи?

Инвестирал съм в себе си,. в това, което обичам да правя и съм влюбен в него. Затова все още се крепя и подклаждам собствената си лудост, че има смисъл с единствената надежда, че моето дете, децата на моите приятели, ще имат потребност от това, което вършим. От друга страна си викам: „Светльо, трябва да оцелееш и физически“. И на кантара стоят двете гледни точки – едната на разума, другата на инвестирания труд, който не се загърбва за един ден. От един артист трудно се става друго. Той цял живот се е учил да работи с душата си.