Мира Баджева – непораснала за майчинство

Има жени, които от малки си намислят сватбата, булчинската рокля, имената на децата си. Мира Баджева не е от тях. Не е и от онези, които се посвещават изцяло на кариерата.

Журналистката просто не вярва в брака. „Смятам за нелепост и фалш да извикаш държавата да ти даде гаранции, че избраникът ти ще те обича, ще се грижи за теб, ще ти направи деца...“, споделя тя пред сп. „Ева“.

По думите ѝ, бракът за нея е по-скоро инструмент за поробване на жената, за третирането ѝ като вещ, като нечия собственост.

Затова пък тя никога не е страдала от дефицит на любов. „Споделената обич, на която се радвам от много години, ме прави завършена и цяла – такава, каквато съм“, заявява още тя.

Баджева разказва, че не се чувства номад във връзките. Дори напротив, по-скоро е консервативна. Вижда се като лоялен партньор, щадящ и прощаващ. Дава пространство и очаква същото. Затова и има 25-годишна връзка.

„Ето два парадокса: не съм омъжена, но току-що отпразнувах сребърната си „сватба“. Не съм раждала, но имам внучета.“, казва тя и обяснява, че в момента, в който си е казала с партньора си, че ще си правят дете, дава заден.

Според нея същинската майка трябва да е всеотдайна до смърт, „да знае, че в продължение на дълги години (а може би цял живот) няма да разполага със себе си, да си дава сметка, че сърцето ѝ винаги ще се разхожда извън нея, че всъщност е неспособна да защити детето си – колкото и да се заблуждава или надява, че може да го (на)прави...“

Мира Баджева се вижда по друг начин. Признава, че не е правила аборт, но не се чувства и готова за майчинство. По-скоро се усеща непораснала и инфантилна. За тайната на дългата си връзка, Мира споделя, че тя се крепи на идеята, че всичко е било временно – „Хем бяхме заедно, хем всеки си имаше собствен дом, където от време на време да остава сам.“Продължава да разглежда вариантите пред себе си.

Макар и на 45 години не изключва възможността да стане родител – включително и забременяване, но мисли и за осиновяване, за попечителство.„Има безброй варианти човек да се разшири и да приеме същества, които имат нужда от обич и грижа. – отбелязва тя и продължава – Отвратителна ми е обаче идеята, че трябва да имам деца, за да има кой „да ме гледа“. За да не остарявам сама. Не ме е страх от старостта, макар иначе да съм страхлива.“