Любомира Казанова е от „златните“ ни момичета в ансамбъла по художествена гимнастика. Но за разлика от останалите – и след бенефиса на 17 ноември, тя ще продължи да ни радва от подиума.
Почитателите на този красив спорт ще имат възможността да се наслаждават на нейните умения поне до Олимпиадата в Токио през 2020 година. Два дни преди голямото шоу в „Арена Армеец“ ви представяме Любомира с блиц интервю за Tialoto.bg
Кое тежи повече – любовта или критиката на зрителите?
Любовта и очакванията определено тежат повече, но и двете неща са изключителен учител.
Как успявате да се мотивирате в тежки моменти?
През последните месеци отборът преживя много такива. Бориш се докрай да постигаш мечтите си!
Какви мисли се крият зад усмивките по пътя към килима при важно състезание?
Само мисълта за съчетанието, нищо друго.
Длъжник ли ви е някой – на отбора, на художествената гимнастика в България, на спорта?
Полагат се страшно много усилия за нас и смятам, че за нашата държава това, което ни се дава, дори е много!
А вие чувствате ли се длъжник на някого?
Чувствам се длъжна на семейството си, защото много рядко мога да съм си с тях.
Имали ли сте пререкания в отбора и за какво спорят „Златните момичета“?
Ами, дори да сме имали, те отминават много бързо или са били за някой елемент или за нещо свързано със тренировките. Ние сме едно семейство и няма как да сме скарани.
Мислите ли да продължите развитието си извън България?
Засега не. Не мога да кажа как животът ще се стече за в бъдеще.
Какво е усещането да си пенсионер на 20 години? Във вашия спорт това е често срещано явление...
Ами не знам, за мен всъщност това е една заслужена награда, заради която си тренирал цял живот.