Внимание! Този филм ще го разплаче

Всеки си има свой поглед - за това и за един филм едни казват, че не става, а друго - че е гениален. Гледал ли си Mr. Nobody?Преди 20 години, ако не и повече, даваха един особен епизод на Алф. Хич не беше смешен. Уж Коледен епизод, а някакво болно дете. Само това помня. Като споделих в училище, че този епизод хич не беше смешен и не ми е харесал - ме обявиха за безчувствена. Това пък защо?! Как съм могла да не се трогна от страданието на момичето? Какво страдание, какво момиче - това нали е актриса и нищо й няма? Освен това аз гледам Алф, за да се смея - не да се тревожа за някакво уж болно дете. Та не можах да разбера кое пък толкова е трябвало да ме трогне. Оставам си на моето - за да съпреживея нещо - трябва да ми е позната ситуацията. Не съм силен емпат - признавам :) хехе това с бащата... чакай да ти там линк какво мисли баща му по въпроса :) http://***.youtube.com/watch?v=2ljFfL-mL70 :) Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

Съгласна съм. Че, за да те трогне някой филм, трябва някак да разпознаеш себе си, твоите чувства, героите да действат така, както ти би го направил на тяхно място, да им съчувстваш и въобще нещо трябва да те докосне така, че да извадят твоите емоции. По-долу беше споменат филмът "ПС Обичам те" До края на филма не изпитвах нищо особено - никой от героите и преживяванията им не ми бяха близки. Докато не се появи майката на главната героиня. Изведнъж ме заляха мисли и спомени за майка ми и голям рев му дръпнах. Сега наскоро ми препоръчаха да гледам филмите на един японец - анимета разбира се. Първото филмче - хубава тъжна романтична футуристична история, която не ме натъжи особено. Очите ми се разтекоха чак на финалната песен с надписите. Песен за неизживяната любов в стил "Ако желанията се сбъдваха - щяхме да сме заедно" Идеята ми е, че различни хора се натъжават от различни неща, всеки пречупва това, което вижда на екрана, през собствения си поглед, опит и моментно състояние. И такива твърдения като "този филм ще ви разплаче" са малко... Може и да ме разплаче. Може и да не ме. А може и да ме разплаче, ама ще плача за нещо, което няма нищо общо с филма, а просто заради мои собствени асоциации.Хубаво е филмите да трогват, да носят истински емоции. Дори и да плача (леле колко плаках на Тетрадката, на Мулан, Seven Pounds... да не изреждам) - се разтоварвам. Бързо минават такива предизвикани от филми емоции, а филмите остават в спомените като добри.Освен Смело сърце, и The Bucket List трябва да се включи към списъка за мъже. Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

Ujasno me e qd, no ne sym go gledal :) Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

Ами и аз от изброените филми мисля, че съм ревала на около..един.."Изкуплението Шоушенк". Абе има щастлив край ок, но си трогва филма, сигурна съм, че има мъже, които да ги е поразчуствал. Иначе последният филм, на който наистина много плаках беше "П.С. Обичам те"...ауу, тръгнах да го гледам като някое леко романтично филмче, понеже е с приятни актьори, не знаех за какво става въпрос, но от средата до към края на филма голям рев падна... Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

за мъжете не знам, но аз ревах на Марли и си признавам. Беше ужасно! Отиваш да гледаш филм с нагласата, че ще е типична *** комедийка с Дженифър Анистън и по едно време редривъра умира =( Беше гадно и филммейкърчетата бая са се накефили на ефкта, сигурна съм! Отговори Сигнализирай за неуместен коментар