Чудех се как се подхваща тема за безличното, и могат ли изобщо да се напишат редове за мълчаливото, покорно и невдъхновяващо присъствие.
Откъде се черпят красиви слова за лишеното от цвят, форма и орнаментика, след като духовната естетика е обречена да търси емоциите, багрите и пламенните трепети?
Толкова пъти сме виждали тези жени - размити в комфорта на нечий друг живот, малки, мазохистично примирени и всекидневни.