Чудех се как се подхваща тема за безличното, и могат ли изобщо да се напишат редове за мълчаливото, покорно и невдъхновяващо присъствие.
Откъде се черпят красиви слова за лишеното от цвят, форма и орнаментика, след като духовната естетика е обречена да търси емоциите, багрите и пламенните трепети?
Толкова пъти сме виждали тези жени - размити в комфорта на нечий друг живот, малки, мазохистично примирени и всекидневни.
Жени, които подобно на изтривалките, ще поемат грубостта на калните обувки, за да може мъжът да занесе чистите си и отпочинали крака върху нечий чужд цветен килим.
Жените, които търпят с необяснимо постоянство, които се правят, че не забелязват, че са нежелани и които живеят, за да заслужат честта да бъдат нечия притурка.
Преди няколко години наблюдавах съквартирантите си, младо семейство на около 30 и..., наглед нормални и задружни, почти представително идилични.
Работеха заедно, общ бизнес. След края на деня пристигаха и тя започваше да хлопа тенджерите, да чисти, да готви домашни с детето, докато патриархът разпъваше вестник и вдигаше крака на табуретката.
Тя толкова беше вглъбена в стремежа си да огрее навсякъде и да достави комфорт, че не съзираше нищо нередно в тази картинка.
Един път присъствах на крайно неудобната сценка, в която той я наруга пред очите ми, защото му сервирала храната твърде гореща. Ми духай бе, пич! Прекипя ми от грубото отношение и казах, че ако ми беше мъж, бих му навряла с удоволствие манджата, барабар с посудата в най-долната част на гърба и отговорът ме смая: "Ооо, така си намерила. Префърцунена работа е твойто." И един кротичък, полувиновен, извинителен смях от страна на съпругата...
Ихх, ма верно?:) Значи, видите ли, това било НОРМА, а моето напомняло патология. Да цениш и да бъдеш ценен, да уважаваш и да бъдеш уважаван, са нещо като ирелевантни бълвочи на амбициозни феминистки, онези които са "намерили" главанаци, които да им помагат и се отнасят към тях с любов - мдаааа. Ей, жИна, дай ракията! Там е истината.
Любовта не унижава - послушанието е за кучетата, а мълчаливото сливане с интериора е за тапетите. Що за извратена нелепост е идеята, че мъжът трябва да има проза вкъщи и да си набавя лириката отвън?
В този псевдобаланс ли е истината, така ли се купува щастие и така ли трябва да се запишем в житейската хроника - "болногледачката, прислужницата, изтривалката на..."?
Има жени, за които това е рецептата на дълголетието на брака - "търпи и ще си спасиш душата".
Извиняват деспотите до себе си, третиращи ги като сополи; в началото стискат зъби, после вече - не, защото сами са си повярвали, че са сополи наистина и са прегърнали участта.
Сополът зъби няма, нито кости - досаден е, ненужен, бърше се с кърпа и се захвърля...
А убедиш ли себе си, че не струваш като единица извън подобно кошмарно съжителство, май обратен път няма...




Разследват брутално посегателство над 15-годишно момиче в София
ГЕРБ няма да подкрепи проинфлационния бюджет на ПБ, обяви Александър Иванов
Тодор Джиков: Трудно бихме се противопоставили на дронове на 30-60 км от брега ни
Използването на AI на работното място крие риск от сериозно психическо изтощение
Историческа магнитна буря е образувала 4 радиационни пояса около Земята
Марсоходът Curiosity се натъкна на загадъчни скални структури, наподобяващи чипс
Откритие в Китай: Homo erectus е бил много адаптивен и интелигентен
Гонзо ще проведе "майсторски клас" в УНСС пред студенти и докторанти
Наполи изгуби вратар до 2027 г.
Няма Мбапе, няма Винисиус, Белингам е най-добър в Реал Мадрид
Добри новини в Ливърпул преди дербито с Юнайтед
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
3 продукта, които всяка стюардеса носи в чантата си
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Остави коментар
Gucci
( преди 16 години )
1 2
последна