Чудех се как се подхваща тема за безличното, и могат ли изобщо да се напишат редове за мълчаливото, покорно и невдъхновяващо присъствие.
Откъде се черпят красиви слова за лишеното от цвят, форма и орнаментика, след като духовната естетика е обречена да търси емоциите, багрите и пламенните трепети?
Толкова пъти сме виждали тези жени - размити в комфорта на нечий друг живот, малки, мазохистично примирени и всекидневни.
Жени, които подобно на изтривалките, ще поемат грубостта на калните обувки, за да може мъжът да занесе чистите си и отпочинали крака върху нечий чужд цветен килим.
Жените, които търпят с необяснимо постоянство, които се правят, че не забелязват, че са нежелани и които живеят, за да заслужат честта да бъдат нечия притурка.
Преди няколко години наблюдавах съквартирантите си, младо семейство на около 30 и..., наглед нормални и задружни, почти представително идилични.
Работеха заедно, общ бизнес. След края на деня пристигаха и тя започваше да хлопа тенджерите, да чисти, да готви домашни с детето, докато патриархът разпъваше вестник и вдигаше крака на табуретката.
Тя толкова беше вглъбена в стремежа си да огрее навсякъде и да достави комфорт, че не съзираше нищо нередно в тази картинка.
Един път присъствах на крайно неудобната сценка, в която той я наруга пред очите ми, защото му сервирала храната твърде гореща. Ми духай бе, пич! Прекипя ми от грубото отношение и казах, че ако ми беше мъж, бих му навряла с удоволствие манджата, барабар с посудата в най-долната част на гърба и отговорът ме смая: "Ооо, така си намерила. Префърцунена работа е твойто." И един кротичък, полувиновен, извинителен смях от страна на съпругата...
Ихх, ма верно?:) Значи, видите ли, това било НОРМА, а моето напомняло патология. Да цениш и да бъдеш ценен, да уважаваш и да бъдеш уважаван, са нещо като ирелевантни бълвочи на амбициозни феминистки, онези които са "намерили" главанаци, които да им помагат и се отнасят към тях с любов - мдаааа. Ей, жИна, дай ракията! Там е истината.
Любовта не унижава - послушанието е за кучетата, а мълчаливото сливане с интериора е за тапетите. Що за извратена нелепост е идеята, че мъжът трябва да има проза вкъщи и да си набавя лириката отвън?
В този псевдобаланс ли е истината, така ли се купува щастие и така ли трябва да се запишем в житейската хроника - "болногледачката, прислужницата, изтривалката на..."?
Има жени, за които това е рецептата на дълголетието на брака - "търпи и ще си спасиш душата".
Извиняват деспотите до себе си, третиращи ги като сополи; в началото стискат зъби, после вече - не, защото сами са си повярвали, че са сополи наистина и са прегърнали участта.
Сополът зъби няма, нито кости - досаден е, ненужен, бърше се с кърпа и се захвърля...
А убедиш ли себе си, че не струваш като единица извън подобно кошмарно съжителство, май обратен път няма...




Централна емисия
"Лукойл" плаща близо 50 долара над пазарната цена на петрола, твърди Богданов
Разследват брутално посегателство над 15-годишно момиче в София
Използването на AI на работното място крие риск от сериозно психическо изтощение
Историческа магнитна буря е образувала 4 радиационни пояса около Земята
Марсоходът Curiosity се натъкна на загадъчни скални структури, наподобяващи чипс
Откритие в Китай: Homo erectus е бил много адаптивен и интелигентен
Гонзо ще проведе "майсторски клас" в УНСС пред студенти и докторанти
Наполи изгуби вратар до 2027 г.
Няма Мбапе, няма Винисиус, Белингам е най-добър в Реал Мадрид
Добри новини в Ливърпул преди дербито с Юнайтед
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
3 продукта, които всяка стюардеса носи в чантата си
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Остави коментар
Stardust
( преди 16 години )
1 2
последна