Повод за написването – поредното изкопирано риалити, което ще роди поредните изкопирани звезди.
Причина – ужасната липса на собствени идеи, с която хората май свикнаха дотолкова, че приемат с радост вече употребяваните идеи на света.
Имаме си ново риалити шоу - „България търси талант“. Върви едва от вчера, но вече роди новите „звезди“.
Роди и справедливия ми гняв срещу поредната порция употребени идеи, които ни предлага.
Тези декори, това поведение и удрянето по челото при поредния „невероятен глас“ вече сме ги гледали.
В ролите обаче бяха Бранди, Саймън Коуел, Дейвид Хаселхоф...
Сега на тяхно място, но иначе сред същия декор, имаме наши си родни физиономии, които сме срещали в какви ли не други роли преди това.
На мен лично ми беше смешно.
Дотолкова ли нямаме собствени идеи, та трябва дори публиката ни под команда да става на крака пред поредното по-силно викащо момиче, за което се твърди, че „пее невероятно“?
Ами не, не „пее невероятно“, а вика невероятно.
Липсата на примери обаче ограничава хорската преценка до там, че щом е силно, значи е хубаво.
Разбира се, асистентките не пропуснаха да се просълзят, Любен Дилов не пропусна да натъртва на всяка сричка на „невероятно“, а публиката не пропусна да гледа с телешки възторг.
Защото правеха така в „онова предаване“ и ако и ние правим така, че станем като тях.
Съжалявам, но не. Копирането никога не е направило някого гениален.
Нито чалга певиците ни ще станат известни колкото Риана, защото имитират прическите й, нито Стоян от Мюзик Айдъл (айдъл, моля ви се, чудна дума) ще стане Джъсин Тимбърлейк, защото е снимал клип на прашен път, в който участва яка мацка и готина кола.
Лошата новина е, че всичко това вече почти е излязло от мода „там“, откъде сме го взели.
Вече е демоде и понасъбрало прах, също както миналогодишните колекции на Зара, за които иначе платежоспособни хора се избиват, отново по примера на яростните потребители „там“.
Предлага ни се живот втора ръка, модерно наречен outlet, за повече престиж.
Най-страшното е, че ние си го харесваме.