За една доза

1 / 11

Помните ли чутовните снимки, които безумецът Тери Ричардсън направи за рекламната кампания на Sisley?

Концепцията се изразява в една много умела игра на понятията: дрехите са представени като своеобразна алюзия на наркотиците, секса и всички останали порочни адикции, които манипулират човечеството от векове.

След като видя бял свят, сесията предизвика доволно много скандали, истерии и приличен ръст в продажбите на модния лейбъл.

Но по-важното е случая е, че Тери и криейтив директорите изобщо не са глупави хора. Защо ли?

Докато гледате снимките, ще заявите, че сравнението е прекалено хиперболизирано. Мадами шмъркат новата рокля от колекцията със страстта и усърдието, с които всеки наркоман в абстиненция би изсмукал попаднала му от небето доза от най-качествения и чист кокаин? Е, чак пък толкова...

Помислете пак.

Колко НЕЩА си купихте през последните два месеца? А колко от тези НЕЩА действително ви бяха необходими?

В живота на всяко момиче неминуемо идва момент за равносметка: често този момент настъпва между смяната на два сезона, когато, освен всичко, неизбежно бива оптимизиран и гардеробът.

Равносметките започват да падат върху главата на момичето – нови, неразопаковани, с етикети, сгънати и ЗАБРАВЕНИ. Върху тях подредени други равносметки – носени най-много два три пъти.

Лошото е, че момичето трябва да намери място и на новите равносметки, които още стоят неизвадени от пликовете след последния (пореден) шопинг тур, след който следва сигурен фалит, но пък автократично господство над определен брой нови НЕЩА.

(Любопитен факт: милиони потребители по цял свят започнаха да предпочитат пазаруването по интернет, като един лесен, достъпен и пестящ времето метод за задоволяване на техните консуматорски потребности.)

И още: Празничен ден е, слънцето се е облещило в целия си разкош, а птичките се съдират от любовни песни.

Оказва се обаче, че слънцето се е облещило, защото е забелязало безумното движение, привично на мравешки строй, на хиляди хора, които са посетили новооткрития шопинг център „Мол ъф евритинг ин дъ уърлд“.

Не хора, а пазаруващи зомбита, за които единственото нещо, за което заслужава да се живее в този момент, е целта да се придобие фиксираният артикул, намален на 50%.

(Любопитен факт: Напролет, когато се затопли, в някои страни с умерен климат и определени географски координати става особено благодатно за изникването и растежа на молове.)

И още: Адикцията е тотално установена, когато по улицата започвате да виждате не хора, а ОБЛЕКЛА. „По дрехите посрещат“, гласи поговорката. Лошото е, когато стане „Дрехите посрещат“.

Ходещите облекла демонстрират своето социално положение, обществена околна среда, интереси, професия, характер, дори привичките и разбира се – пороци.

(Любопитен факт: изследване установило, че за повече от 80 % от работодателите облеклото на кандидата за работа е от изключително значение. Останалите 20 % са собственици на стрийптиз барове, фирми за охрана и наблюдение на водни обекти (?), както и механици.)

Май снимките на господин Ричардън вече не ви се струват чак ТОЛКОВА преувеличени? Аз признавам своята адикция. А вие?

Вижте, инспектирайте и анализирайте сесията на Sisley в галерията, горе.