Males. The new females.* Или къде отиде белият принц

“Британският джентълмен е изчезващ вид”.  Под това заглавие е публикувано поредното направено на Острова социологическо проучване на което попаднах.

В общи линии обобщението гласи:

"Някога често срещаният в страната класически джентълмен вече е изчезващ вид. Оказва се, че вместо да държат врати, да целуват ръка, да свалят палтата си, за да загърнат треперещата от студ дама, и да плащат сметките в ресторанта, днешните мъже възприемат като рицарски жест миенето на чинии.

Над 50 процента от участничките в допитването споделят, че мъжете им ги оставят сами да носят тежките торби.

Една трета от дамите казват, че биха искали партньорите им са са по-големи джентълмени.

Оказва се, че 25 процента от жените са се разделяли с мъж, защото той не е отговарял на представите им за кавалер.

Същевременно в собствените си представи мъжете се виждат като джентълмени - цели 90 процента от тях смятат, че се държат кавалерски с нежните си половинки.

Оказва се обаче, че според 40 процента от представителите на силния пол джентълменството се изразява в пускането на пералнята или в миенето на чинии.”

Тъжно, но факт. И то глобален.

Ако уважаемите британки имат известни притеснения около изчезването на джентълменския вид на Острова, то у нас нещата май изобщо не са по-розови... твърди... мъжки.

Ролите започнаха да се обръщат и неусетно, но сигурно се стигна до момента в който ние, дамите, цветята, нежните половинки и т.н. пословични епитети изведнъж навлякохме тежките брони и се втурнахме да завладяваме и браним изконните любовни територии.

Но защо се получи този странен парадокс и какво накара съвременният мъж от принц с лъскави доспехи да се превърне в госпожица?

Жените станахме леки?

Чудно защо, всеки трети господин, обитаващ настоящето, е приел за непоклатима теорема твърдението: „Всички жени са меркантилни кучки, които гледат само пари. Аз по някаква причина нямам купища такива и следователно шансовете ми се свеждат до нула. Проблемът са жените, не аз. За какво да си правя труда.“

Не знам за вас, но лично аз чувам подобни реплики почти непрекъснато и то от хора, които се подвизават в доста различни социални групи и съсловия.

И което е най-смешното, чувала съм го по адрес на жени, които в действителност се притесняват дори когато се случи някой да им плати кафето.

Колко ли по-прекрасен би станал светът ако уважаемите господа излязат от скъпарските заведения, натруфените клубове и моловете, свалят си тъмните очила и се огледат.

Със сигурност ще видят хиляди прекрасни момичета, които биха се трогнали от едно цвете, поднесено с отношение, десет пъти повече, отколкото поп–фолк–мутресо–манекенката би се зарадвала на ключа от новия Mercedes SLK (примерно).

Сексът не е това, което беше?

Да, епохите се менят и това, което се е считало за нормално вчера, днес се възприема смехотворно. Секс и ексклузивност – що за глупости!

Докато едно време осъществяването на половия акт е бил нещо сакрално и нашите баби и дядовци са се пазили до брака, то днес нещата са толкова по-прости.

Просто го правиш – не те интересува къде, как и най-важното – не ти пука с кого.

За добро и лошо, сега „на мода“ е анонимният секс a.k.a. One night stand.

Правилата общо взето гласят: „Правя го без да си давам зор и си обирам крушите“, в което по принцип няма нищо лошо... Поне докато не се превърне в житейско кредо.

Днес като че ли повечето мъже са решили, че готин = женкар - непукист и незнайно толкова се вживяват в ролята на Ханк Мууди, че накрая започват да си вярват, което обезателно води до неприятни последствия.

Тези мъже започват да слагат всички жени под един и същ знаменател „ходеща вагина“, независимо дали става въпрос за местната продавачка или принцесата на Уелс.

Може да са попаднали на най-яката мацка на света, но това в крайна сметка няма никаво значение – той все пак употребява и хвърля.

А някога дали пичовете са се замисляли, че някои неща просто са създадени за многократно ползване и всъщност там му е цаката?

Drowning in the sea of pussy pointless*

С този "гениален" израз, роден в един филм, наскоро ми бе описано едно конкретно мъжко емоционално състояние.

От две неща на този свят жените трябва да се пазят като от огън – комплексиран по някаква причина мъж и мъж, който „се нуждае от спасяване“.

А когато тези две неща са обединят, неизбежно ставаме свидетели на опасно депресирания тип.

Той е така потънал в собствените си проблеми и вълнения, че която и да се изпречи на пътя му, няма да е нищо друго, освен „pussy pointless”.

За жалост, към тази група започнаха да се числят опасно много господа – мрънкащи госпожици, които са вечно неблагодарни, не виждат по-далече от носа си и на всичкото отгоре си позволяват да изявяват претенции.

„Не знам какво искам“, „Мога да дам само секс“ и „Жените са тъпи и ограничени същества, които ми служат само за едно" (казано в различни вариации) са често срещани реплики на този нов вид.

А най-лошото е, че самите „тъпи жени“, вече възприели своята сваляческа роля, се опитват да угодят всячески на депресираните типове (естествено без резултат), което неизбежно води и до едни депресирани жени. 

Джентълмените са на изчезване, ами ще станем палеонтолози!

Истинските мъже може и да са изчезващ вид, но пък не са изчезнал.

Това трябва да си втълпи всяка мадама, която е попаднала на някои от предходните.

В крайна сметка, независимо дали е мъж или жена, човек получава такова отношение, каквото търси (съзнателно или не).

Затова, мили дами, ако за пореден път се чувствате прецакани, не започвайте да мрънкате и да се оплаквате от мъжете, а просто си дайте сметка за всичките си достойнства и най-после насочете вниманието си към истински качественото – може би е точно под носа ви.

А от мен – по едно прекрасно цвете за всяка от вас.

*Мъжете. Новите жени
**Давя се в безсмислено море от вагини