Всички говорят за едиповите комплекси, за влиянието на властните майки в живота на децата, за това как се отразява липсата на майчината ласка върху развитието на личността и т.н.
Рядко обаче се говори за бащите.
Може би простият факт, че бащата не е този, който е родил и откърмил своето отроче, го е поставил на неизменното второ място по важност в живота му. А това е напълно грешно.
Понякога всичко е до бащата. Особено за дъщерите.
Така както някои синове несъзнателно цял живот търсят жени, които по някакви признаци си приличат с техните майки, така и дъщерята винаги пречупва връзките си през призмата на своя баща.
За миг се замислете за татко си: какъв човек е той? А какво е вашето отношение към него? Има ли нещо, по което си прилича с вашата половинка, или точно обратното: те са пълни противоположности?
Казват, че когато пораснат, децата компенсират това, което им е липсвало в детството стократно. И ако щете вярвайте, това най-силно се усеща в отношенията баща - дъщеря - любим.
Ако например малкото момиченце е наблюдавало своя баща, който е бил по-лабилна и неуравновесена личност, с всички произлизащи от това последствия за семейството, то то несъзнателно при порастването си започва да се стреми към по-беземоционални и "твърди" мъже.
Обратното, ако татко й е бил винаги „зает в работата“ и никога не е получавала нужното внимание, дъщеричката започва да го търси при по-любвеобилни и емоционали господа.
Разбира се, има го и варианта на бащиното обожествяване. Понякога връзката баща - дъщеря е толкова силна, че втората буквално бива просмукана от влиянието на своя родител още от ранното си детство.
В последствие се получава така, че бащиният образ става мерило за всичко в живота й: от любовниците й до професионалната й кариера и стила й на обличане.
Много често срещан е и синдромът на татковото момиченце, което е било глезената любимка, получаваща всичко, което си поиска. Към това отношение се привиква като към наркотик.
Често се случва вече порасналата дама да откаже да излезе от любимия си образ на глезанката на татко. Сами можете да си представите какво би било нейното кредо за мъжете.
Не сме сигурни кой от вариантите е най-добър или най-лош.
Това са просто факти и могат да бъдат както с добри, така и с катастрофални последици в живота на жената (например, девойката с лабилен татко може да се обвърже вместо с улегнал мъж, с т.нар. емоционален инвалид, т.е. човек, неспособен да изпитва емоции).
Това, на което искаме да ви обърнем внимание, е огромното значение на отношенията с баща ви. Те са индивидуални за всеки.
Отделете малко време и поразсъждавайте над тях. Може да достигнете до доста интересни изводи и да направите още една крачка към себепознанието.
Към всички тези размисли ни подтикна публикувано наскоро английско изследване, чиито резултати общо взето се свеждат до това, че младите хора, които контактуват качествено с бащите си, се чувстват щастливи, а тези, които не го правят – не.
Изводите са ваши.