Цял ден съм в безумно настроение, защото вчера Той реши, че трябва да ми удуши всякакви надежди за бели рокли и многоетажни торти в рамките на тази година.
И аз наистина се засегнах.
Тъй като съм рационален човек, веднага започнах дисекция на емоциите си, за да си отговоря на въпроса, защо днес изобщо не искам да общувам с Него, при положение, че толкова много го обичам?
И отговорът се появи:
Приказките! Гадните приказки за красивите принцеси и принцовете на белите коне, тридневните сватби и онези така прелестни бални рокли. Нали ги знаете? Онези любовни истории с щастлив край, изпълнени с романтика, която изпълва сетивата: непозволена любов, която въпреки трудностите намира пътя към щастието.
Силният мъж и красивата жена, принцът и принцесата, кралят и прислужницата, красавицата и звяра, войнът и магьосницата. И задължително онова "И аз бях там, и аз се веселих". Само дето никой не ти казва, че всъщност нещата стоят малко по-различно.
Никой не ти казва, че за да станеш принцеса, трябва да се научиш да се продаваш и да забравиш за каквато и да било любов освен синтетичната.
Никой не ти казва, че за да имаш "коси от злато" трябва да се подложиш на това противно ежемесечно унищожаване на собствената си коса.
Никой дори не ти казва, че ако ядеш и пиеш в продължение на три дни, по-вероятно е да умреш, от колкото да се почувстваш щастлив.
И най-важното - никой не ти обяснява, че идеята на Принца не е да си има Принцеса, която да обича до края на живота си, а просто така изисква държавната политика, а и няма да е лошо да сложи нещо свежо под балдахина.
Никой не ти казва, че вече Принцове с бели коне няма, а само надменни лъже-Принцове с бели джипове.
Не ти се обяснява, че чувствителния Звяр, който заслужава да се превърне в човек, заради добрината си, вече така е зациклил във фитнеса, че дори е някак наложително да му се отнеме правото да се нарича човек. Войни няма.
А смелите рицари са се изморили от многото походи и са решили, че ще е по-добре да преминат от другата страна на дъгата.
В общи линии никой не ти казва, че живота в по-голямата си част е скапан. И че няма да има "щастливо до края на дните си", а е по-вероятно да има "развод по взаимно съгласие". Не мисля, че е честно.
Не мисля, че е правилно да се изкривява съзнанието на малките момиченца с всичките тези мечти за Принцове, приключения и голяма любов.
Защото именно заради това, когато малките момиченца пораснат, започват да се надяват да се облекат като сметанова торта, да сложат бял воал и да чуят заветното "докато смъртта ви раздели" (малко глупаво, защото реално това ще се случи с или без глупавия брак). Но всичко това е илюзия.
Защото може и никога да не се случи, и въпреки това пак ще сме щастливи.
Цял живот съм се старала да не влизам в никакви граници, но и аз искам да сложа бяла рокля и поне за една вечер да съм Принцеса.
И в тази нощ да повярвам, че стават чудеса, че все още има бели коне, че приказките могат да бъдат и реалност. Просто така. Дължа го на момиченцето в себе си, което обичаше да чете приказки.
Мръсни гадни подмолни приказки!