Каквото и да си говорим в един момент всичко опира до мъжете.
Мацките се интересуват от пичове и то много повече, отколкото искат да си признаят.
„Ами кариерата, личните цели, индивидуалните успехи, духовното съзряване, себепознанието?!“, ще контрирате веднага и ще запърхате с мигли изпод очилата за компютър в офиса.
Да, всичко това е важно и все пак замислете се, на колко от вас се е случвало една случайна среща до такава степен да пощури интелигентното ви, издигнато на висок служебен пост и със завиден обществен статус мозъче, че да ви превърне в птичка, прекалила с пиенето на амброзия в топъл пролетен ден.
Изведнъж месечните отчети и така важният ръст се превръщат в розови облаци сред които летят малки купидончета, а събраните пари за така желания курс по тайландски моментално отиват за нова рокля, която ви прави тол-ко-ва секси.
Нека си признаем, жената е любов и нейната ултимативна цел в живота е да я намери, т.е. да намери себе си. Ето, видяхте ли, все пак опряхме до себепознанието.
Естествено, отдавна не живеем в 17 в., и затова бихме си позволили да коригираме „намери“ по-скоро на „намира“. Независимо колко пъти и в колко различни хора.
И така, забравете всички клиширани съвети тип „Как да срещнете мъжа на живота си“, изписани по тоновете списания с розови корици и се съсредоточете върху настоящето, защото през 21 век нещата малко се поизмениха и щем – не щем трябва да се „ъпгрейдваме“.
Първият и може би най-генералният проблем на съвременните жени са ограничените контакти. Светотатство е, че има толкова много страхотни мадами, които до такава степен са се самоизолирали, че вселената им се е "разпростряла" от офиса до любимото заведение, където се срещат с любимите си приятели... всяка вечер.
Най-често това се получава по две причини: а) на мадамите им е писнало от смотани мъже и б) мадамите очакват смотаните мъже да отидат при тях и да започнат да им цитират „Ромео и Жулиета“, да им поднесат 100 червени рози и да се втурнат да ги ухажват поне 3 години. Е да, ама не. Защо ли? Защото съвременните мъже са друга порода (няма да използвам горенаписания епитет).
Затова, мили, прекрасни и ужасени от активната роля дами, започнете да контактувате. И имам предвид точно това: повярвайте, нищо добро няма да излезе, ако започнете да хващате мъжете за задниците и започнете им да говорите мръсотии по разните там барове и локали. Обсесивното "лепване" също не е оферта.
Просто опитайте да заемете необичайната позиция на инициатор. Няма нищо срамно и жалко и няма да повярвайте колко мъже всъщност бленуват за вашето внимание.
Вторият проблем на мацките е бездействието. „Ок. Да се запознаваме, да се запознаваме, ама къде да се запознаваме?“. Навсякъде.
Ще изпусна преведените от американските "slef-help" сайтове съвети от сорта на „скоростни уредени срещи“ (или там както точно се превежда), „във фитнеса“, „в автобуса“ или „в театъра“. Сами разбирате, че в нашите географски реалности това меко казано звучи тъпо.
Отговорът е прост. Отидете да дирите хора там, където са хората – просто е. „А къде са хората?“ Ами там, където е интересно (и където естествено би било интересно и на вас): в страхотния дървен бар на плажа, в парка на концерта на открито, на партито на братовчеда на най-добрата ви приятелка; по фестивалите, по планинските паланки, в МРЕЖАТА. „Оп, до тук добре, но това вече не е за нас.“
И тук идва третият, четвъртият и ен-тият проблем на съвременните мацки. Предразсъдъците. Когато думите „интернет“ и „запознанство“ се обвържат в едно изречение, неизбежно в главите ни започват да светят други: „отчаяни типове“, „отчаяни жени“, „перверзници“, „простаци и социопати, на които никой не им връзва“, „загуба на време“.
И дори и тези асоциации да не са съвсем безпочвени, все пак помислете. Колко пъти днес влязохте във Facebook? Колко снимки разгледахте? Колко мисли на други хора изчетохте? С колко хора си писахте в Skype?И колко хора по света са направили същото като вас?
Дори и да не ни се иска, в настоящия момент огромна част от комуникацията се осъществява във виртуалното пространство. То ни предлага всичко и по много. Защо да не се възползвате, за да се представите на света?
Направете си профил в поне две социални мрежи, регистрирайте си блог, станете участник във форуми, експлоатиращи теми, които ви интересуват. Ще намерите много интересни събеседници, а и никога не се знае какво може да излезе от едно „Like” бутонче.
Разбира се, за нищо на света не се вманиачавайте.
Каквото и да правите „Offline” животът ви трябва да е в пъти по-големи количества от „Online” съществуването ви, или ще рискувате да се превърнете в онази китайка, която се омъжила за онлайн партньора си в играта “Second Life” и след като разбрала, че в реалния живот е женен, отишла и го убила.
Та така...