От Daira
Правя бавна крачка към септември. Затварям очи и вдишвам. Парфюм на есен. Току що пръснат върху безплътното и тяло. Все още силен, искрящ, но бавно разнасящ се из въздуха.
Помниш ли, казах ти, че идва. Обожавам я. Есента е най-истинското ми усещане - никога не еднозначна. Понякога се обърквам дали ме радва, или ме натъжава, дали е кристална, или нюанс на всеки един цвят от спектъра, дали носи в себе си лятото или свири стакато първите тонове на зимата.