Преекспонираните красавици. Хубавото не е това, което беше

Дита фон Тийз(Тук предполагам ще отнеса най-много критики.)Подсетихте ме за нея покрай споровете в „Ча

3 / 8

Преди да пристъпим към същината на настоящия материал, искам да отбележа, че ако има нещо субективно на този свят, то това е мерилото за красота.

По презумпция, грозни хора няма, а това, което краси човека, колкото и изтъркано да звучи, са освен неговата душа, така и поведението, и делата му в най-широкия смисъл на думата.

Например, не съм сигурна колко адекватно би стояла Майка Тереза на корицата на декемврийския Vogue, но има ли по-подходящо прилагателно от „красива“, което най-добре да опише нейната личност?

В този смисъл, като красиви бихме могли да класифицираме милиони личности, които далеч не отговарят на налаганите от модната индустрия идиотски стереотипи за тяло, лице, очи, форма на носа, големина на гърдите и сантиметри на талията. И добре че е така.

Тук обаче става въпрос за нещо друго. Тук става въпрос за съвременната поп култура, която, както всички знаем, има способността да налага своите модели, колкото и неадекватни да са те понякога.

Тя безкомпромисно диктува това, което е красиво и ние някак си безкомпромисно ТРЯБВА да се съгласяваме с наложеното мнение.

Е да, но не точно. Защото истината е проста: единственото, което различава кралиците на хилядите класации за красота и сексапил по популярните списания от всяка обикновена жена, е количеството популярност.

И така, готова да понеса критиките на някои от вас, искам да разконспирирам няколко дами, агресивно налагани като красавици, а всъщност не са точно такива.

И така...