Излез от филма, избери си приказка

Имало едно време една принцеса. Тя идвала от бедно кралство и мечтаела, за принца, който да я носи на ръце и да удовлетвори всичките й мечти и прищевки. Тъй като ползвала всички методи на своето време, тя успявала да го докара на вид и имала доста ухажори. Но избрала този със "златния кон" и се оженили. След няколко месеца семейна идилия в охолство, конят се "счупил" и принцесата зарязала мъжа си за да търси друг аристократ с диамантено животно...

Имало едно време една принцеса. Дните й минавали в самота и тя чакала своята половинка. На един бал под влияние на много алкохол и сладки думи...тя го срещнала. Омъжила се, но понеже била толкова себична, мъжът й погнал слугините. След като го хванала в изневяра тя се развикала неистово: "Как не те е срам да ходиш при тези евтини силикони, а да не цениш мен- истинската принцеса!". Принцът се ядосал и я изхвърлил...

Имало едно време една принцеса. Тя била добро момиче и уважавала родителите си, но те я държали много изкъсо, защото били адски консервативни. Докато се разхождала в гората да събира цветя, красавицата случайно го срещнала, докато ловува. Той бил прекрасен, добър, любящ и я спечелил на мига. Освен това бил със знатно потекло и бързо убедила майка си и татко си, че трябва да се оженят. Това се случило, но не след дълго тя видяла, че се е заблудила. Мъжът й имал пороци като алкохола, хазарта и гонел всяка фуста...Тя тънела в нещастие, но тъй като била консервативно възпитана – не можела да го напусне, а и вече имали дете...

Познато ли ви звучат тези приказки? НЕ! Защото приказките имат щастлив край, а ние отдавна спряхме да вярваме в тях. Но как да ти се случи нещо, в което не вярваш! Често слушам драматични истории на млади и прекрасни жени, които знаят, че го няма онзи, храбрият принц и отказват и за миг да повярват в него. И седят потънали, в собствените си филми, в които отдавна са изпуснали ролята на режисьор, а са просто един играч.

Като малка много обичах да чета приказки... от всички държави и накрая неволно се появяваше тази усмивка на лицето ми, която носеше щастливият край. С годините и преживяванията успях да отскубна това детското у себе си, което подсъзнателно очакваше щастливия край на всяка история, защото той някак си не идваше.

Онзи ден една приятелка успя да ме накара да се замисля защо днешните жени сме толкова обезверени. "Аз ще си остана романтична, вярвам, че идеален няма, но пък има някой там, който е точно моята половинка" и казано от човек на 26 години, с образование, интелект и опит в живота, а не от наивно дете, някак си повярвах и аз в думите й.

Дали ще е принц, ловец, гвардеец, герой или съвсем обикновен човек, няма значение. Това си е вашата приказка! И ако не ставате за режисьор на собствените си драматични или екшън-филми, то хващайте "перото" и си напишете един HAPPY END! И не забравяйте, че космосът откликва на собствените ви мисли и енергия! Нека бъдем по-позитивни, защото ако не вярваме как приказката да стане реалност?!