Наскоро прочетох едно изследване, че агресивните, настоятелни хора имат по-успешни кариери в сравнение със скромните и смирени индивиди. Това важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за жените, които по природа са по-деликатни и фини.
Ето защо самоуверените, дори нахални представителки на нежния пол си пробиват път в корпоративния свят много по-лесно от по-нежните дами с по-пасивно поведение. Във въпросното проучване, направено от Станфордския Университет, се казва, че жените които имат мъжки черти в характера, получават по-често повишения и взимат по-високи заплати.
Тоест, една жена трябва да бъде доминираща, властна, безстрашна, в някои ситуации дори безпардонна, за да я забележат нейните мениджъри и да ѝ дадат тласък нагоре. Ако тя се държи „като дама“, ако е тактична и внимателна, тя по-скоро ще си остане невзрачна служителка цял живот, тъй като шефовете ѝ няма да я възприемат за достатъчно компетентна за управленска позиция.
Доста жени усещат този факт по интуиция или сами стигат до това заключение и започват да приемат въпросния напорист модел на поведение, така че да могат да израстат в кариерата си. Някои от тях влизат в противоречие със своята женска същност и това им носи стрес, нервност, негативни емоции и дори проблеми в личния живот (особено ако започнат да прилагат този модел в общуването със своя партньор).
Но дали в крайна сметка не е по-добре те да останат верни на своята природа и да не измерват успеха си само чрез заплата и повишенията? Една жена може да е много талантлива, но да е чувствителна и да не желае да си проправя път със зъби, нокти, лакти и т. н., Не е и нужно да го прави.
В действителност, без значение колко успех ще постигне тя в професионалния си живот, по-важното е да не се превръща в арогантна нахалница, презирана от повечето представителки на своя пол (особено от колежките си), които обаче са респектирани от нейното поведение и не смеят да ѝ се опълчат.
В крайна сметка има и друг, по-дълъг, труден и заобиколен път към успеха. Когато една жена работи усилено и дисциплинирано, придържа се към своите цели и добро възпитание..., дори когато то ѝ диктува да бъде скромна, смирена и склонна към компромиси. С други думи, няма значение какво правите и колко успешна сте, важното е да не изневерявате на самата себе си и да не предизвиквате омразата на хората, защото тя е токсична и може да отрови щастието ви, дори да сте седнала на върха на планината.
Бъдете скромна и благодарна за всички хубави неща в живота си. Отнасяйте се с колегите си с уважение, разбиране и респект. Използвайте своята емоционална интелигентност – бъдете съпричастна и толерантна към колегите и близките си, слушайте вътрешния си глас, овладявайте гнева и агресията си (дори и пасивната) и най-вече – избягвайте мъжкия модел на пробивност!