Мечтаем си за промяна. Нещо хубаво най-сетне да се случи. Може би някой вълшебник да изскочи от етера и да оправи кашата, която ние хората забъркахме. Но той не идва. Дори не дава знак, че се е запътил към нас.
Доброто изглежда няма да възтържествува в тази приказка. Защо ли?
Защото ние не искаме. Привързали сме се към лошото, както понякога жертвата харесва своя похитител. Харесва ни да бъдем в света на узаконената анархия, харесва ни да бъдем такива, каквито сме. Похитени от зло.