Тревожността и паник атаките не са срамни

Всеки четвърти европеец на възраст между 20 и 35 години страда от някаква форма на тревожност или паническо разстройство. В България обаче това все още е тема табу. Даже е срамно. Много често, ако някой сподели, че има такъв проблем, отговорът е нещо от сорта на „Лигавиш се,“ или „Абе, я се стягай.“

Да, но човек, който някога е изпитвал паническа атака знае, че не може просто да се стегне. Това е все едно да кажеш на някого със счупен крак: „Поразходи се малко и ще ти мине.“ Ами, няма как да стане. Този проблем афектира все повече и повече живота на младите, а ние какво правим – мълчим.

Това не е редно. Само защото една болест не е видима за очите не означава, че не съществува. И само защото човек страда от такъв тип психическо заболяване, това не значи, че е различен, нито странен. Това е проблем, с който той ще трябва да се справя през целия си живот и последното нещо, от което има нужда, е някой да му обяснява как това е срамно и как трябва да се стегне.

Ако имате приятел или роднина с тревожност или паник атаки, знайте, че не им помагате изобщо с думи като „Спокойно, нищо не е станало,“ „Я стига си се лигавил,“ или „Абе, за какво ги пиеш тия хапчета сега? Хайде да ги спираш вече.“
Повярвайте ми, никой нормален човек не иска да е зависим от лекарства, за да се чувства добре. Но има случаи и моменти, в които тези лекарства са единственото нещо, което помага на човек да води нормален живот. Същото ли бихте казали на човек с болно сърце, който трябва да приема медикаменти? Едва ли.

Бъдете съпричастни и се вслушайте в това, което ви казва вашият близък или роднина. И ако вие никога не сте изпитвали нещо подобно, ще ви бъде много трудно да ги разберете. Но все пак се опитайте. Покажете им, че не са сами и най-важното – че не са виновни, че се чувстват по този начин. Кажете им, че сте зад гърба им и ще бъдете до тях да ги подкрепите.

Няма нищо срамно в тревожните заболявания. Срамното е, че ние като общество не обръщаме внимание на този проблем. Някои даже не го и приемат за проблем. Трябва да махнем стигмата от паническите атаки, тревожността и всякакви други подобни заболявания. Особено след като толкова много млади хора имат такива проблеми. Вместо това, нека насочваме вниманието към това как да подобрим начина им на живот и да помогнем.