Обвинявам себе си за грешния избор на партньор. Правилно ли е?

Наскоро скъсах с мъж. Когато го срещнах, той ми напомни за баща ми, който в много отношения е идеалът ми – мил, грижовен, състрадателен. Няколко месеца след като започнахме да се срещаме, започнах да забелязвам, че поведението му е двусмислено и измислено. А добротата и грижата са просто начин да впечатли. Той стана агресивен, ревнив, опитваше се да контролира всичко, да ме манипулира с помощта на чувство за вина и страх и дори вдигна ръка. Като цяло се оказа пълната противоположност на този красив принц, който първоначално ми хареса. Сега ние не сме заедно, но имам чувството, че мога несъзнателно да избера пак такова „чудовище“.