Да се родиш в свят, строен от десничари, е като да си единствената жена в мъжки колектив, бяла врана сред черни, грозно лебедче сред патетата, като Парис Хилтън сред членовете на Френската академия на науките или носител на нобелова награда за литература в чалга клуб.
Накратко – изобщо не си си на мястото.
И тъй като нямаш никаква друга възможност, свикваш с хилядите неудобства и в крайна сметка съумяваш някак си да го избутваш този живот.
Малко примери, за да видите колко е зор.
Всички пишат с дясната ръка, а чиновете в училище са ориентирани така, че светлината да ти пада от ляво.
За щастие, онова безумие с връзването на лявата ръка, за да можеш да пишеш само и единствено с дясната вече го няма, та левичаря спокойно може да краснопиства с удобната си ръка – лявата.
Вярно, разположените по десничарски прозорци хвърлят сянка върху написаното, но с повече взиране някак си човек успява да се научи да пише – в сянката на собствената си лява ръка.
Рязането с ножица, също любимо училищно занимание, е невъзможно с удобната ръка. Ножици за левичари няма. От немай къде слагаш неумелите пръсти на дясната ръка в ножиците и започваш да клъцкаш нещо си там. С времето свикваш.
Самото обясняване пред децата „коя е дясна и коя е лява ръчичка“ е дискриминационно. „Дясната ръчичка, деца, е тази, която използвате повече“. И левичарчето, щастливо, вдига лявата си ръчичка, смятайки я за дясна, защото именно тя (оригинална лява) е тази, която то ползва повече.
След години се налага по време на шофьорски изпит да носиш гривна на едната ръка, за да се ориентираш по-лесно в задачите на инструктора.
Също както с ножицата, белачката за картофи с формата на нож е само за десничари. Добре че вече има едни като лопатки, та спокойно могат да се белят картофи.
Всички бутони за включване, ако са разположени отстрани, са в дясно. Кърпите висят от дясната страна на мивката, а хората подават дясната си ръка за здрасти.
В инструкциите за къпане на бебета пише, че бебето се придържа с лявата ръка, а се мие с дясната. Ми че аз ще му бръкна в очите още на втората минута, опитвайки се му измия ушите.
На мен дясната ми е само за баланс, хора. Почти не я използвам, просто ми допълва хармонията.
По същата причина вероятно ще си купя и английска кола. Едва ли бих могла да сменям скоростите с дясната ръка, несвикнала на фини движения.
Счетоводителките левичари също са ощетени, защото цифрите на клавиатурата са разположени от дясно.
Копчетата се придържат с лявата ръка, а се закопчават с дясната – отново фино движение, което за левичарските ми мозъци е трудно за схващане в детските години.
Единствената светлинка в тунела за един левичар е да стане виртуозен цигулар. Там лявата ръка играе много по-голяма роля от дясната. Но то пък толкова цигулари... къде ще му излезе края.
И като капак – току що забелязах, че красивият ми чайник има картинка само от едната страна. Ако искам да й се наслаждавам, ще трябва да държа чайника с... познахте, дясната ръка.
А аз не мога...