IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Критикувай ме още…

18 ноември 2009 15 19

Светът се е втурнал като луд да се самоусъвършенства. Заслужава ли си?

Илюстрация: Dreamstime

Илюстрация: Dreamstime

От: Събина Панайотова

Светът се е втурнал като луд да се самоусъвършенства.

Полудял е да се бори да е по-добър. Всъщност, не светът като такъв, а отделните индивиди в него.

Всеки е тръгнал да спортува, да работи по 30 часа на ден, да катери някаква професионална стълба, да изкарва повече пари, за да живее все по-добре. И не само…

На мода е да преодоляваш човешките и природните дадености. Всички искат на 50 да изглеждат като на 35, а на 60 – като на 25, телата им да са бързи, силни, едрогърди и лишени от този враг на планетата наречен подкожна мазнина.

Всичко живо бори речни бързеи, виси от някъде с главата надолу, потапя се там където не му е мястото. Ако му беше там мястото природата щеше да му е дала криле, а тя не е, нали така?

Разбира се, в самия стремеж към по-добро няма лошо – той е родил демокрацията, равните човешки права, плурализма. Няма лошо и в стремежа да преодолеем привидните ограничения – заради него летим със самолет, например.

Лошото е когато стремежът към съвършенство е патологичен, а повярвайте ми, той е станал такъв. Страшно е и когато светът се върти около патологичен стремеж към нечовешко. И когато всеки си мисли, че може и има право да го изисква от другите.

Всеки има изисквания към нас. Родителите – да сме отличници, да сме прилежни, да сме отговорни, да вдигнем сватба с някой дето не пуши, не пие, не ходи по жени и се прибира от работа в 18:30.

Гаджетата ни искат да сме представителни и добри аксесоари за пред приятелите им. Искат да си мълчим, когато трябва и да викаме от кеф, пак само когато трябва. Искат да не им досаждаме и да харесваме хобитата им.

Приятелите ни искат да харесваме гаджетата им, нищо че те не ни харесват. Всеки иска нещо, всеки има някаква критика, всеки ни поставя летва и повечето хора я вдигат все по-високо и по-високо.

Най-интересното е, че всеки е подложен на същото от останалите, но все пак го иска и от теб. Всеки ти търси кусури. Само кучето ти те обича такъв, какъв си.

Хубаво е да се усъвършенстваме, да искаме да се променяме към по-добро и да си дялкаме треските за дялкане. Обаче сега сложете ръка на сърцето и признайте – не ви писва!? Не ви ли писва, колкото и да се стараете винаги да има някой недоволен? Винаги да има някой, който да иска все повече и повече от вас?

Винаги да има някой, който да ви критикува? Винаги да има някой, на който нещо у вас да не му харесва. Писва. И в един момент ти се иска просто да метнеш едно звучно "Fuck You All", да се самопотупаш по рамото и да спреш да се вълнуваш от нивото на съвършенство, което си достигнал и от чуждите мнения за теб.

И възниква един много основен въпрос: Трябва ли да променяме себе си, само защото някой има критика за нещо? Трябва ли да променяме себе си, само за да задържим хората около нас?

Да, постепенно губим хора, защото някой не харесва нещо, което си, което правиш, което те радва. Това означава ли, че трябва да променяме себе си и живота, който водим? Изборът да сме сами или да сме себе си ли е?

А иначе, скъпи мои, светът е несъвършен, face it! Пълен е с бирени кореми и целулит, с малки пишки и малки цици, с мързел. Но най-препълнен е с комплекси.

И ако всичко, което те интересува е размерът на нечий задник, си или тъп, или повърхностен или и двете. Съвършените хора са на едно друго място, ама аз лично не искам скоро да ходя там.

А и не мисля, че ще ме пуснат – твърде несъвършена съм. Ако на някой това не му харесва, може спокойно да го ду*а, най-възпитано казано.

 

КоментариКоментари

( преди 15 години )
Какво значи да сме съвършени? На кой му е нужно и за кого да го правим, кой го изисква от нас? Развитие, прогрес или какво? А какво е прогрес? Дали и той не е една илюзия, плод на нечие болно въображение? Ако е заради самата суета, според мен не си струва, прекалено за кратко сме тук и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. Разковничето е вътре в нас, там трябва да го търсим. И дано го открием...
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Lilito* ( преди 15 години )
hahah kolko hubava statiq kato se zamisli 4ovek :)))
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
gerenceto1 ( преди 15 години )
Stardust ( преди 15 години )
Стремежът към съвършенство и самоусъвършенстване е цел от високо ниво. Преди да му се отдадем - върху доста неща трябва да се потрудим (за справка - Маслоу). Критиката е друга бира - силен мотиватор и силен демотиватор - силата и дозата й трябва да са премерени - иначе отиваме на варианта '***', който не е особено градивен. Това кой чия критика ще приеме или подмине - си зависи от моментните му приоритети. Лично обичам критика :)
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rocksteady ( преди 15 години )
Аз не съм против съвършенството. Ясно е, че не може да се постигне 100% съвършенство в Света, за това всеки прави това, което е по силите му. Според мен най-важно е да се приемем такива, каквито сме, а да се усъвършенстваме само и единствено за себе си, не заради чуждото мнение.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
magst ( преди 15 години )
Стадният принцип не е противоположното на Егото :)А иначе, изискването за съвършенство може да пречи само на някой, който се е поддал на идеята, че трябва да го постигне. Аз познавам достатъчно други хора, за които не само големият ***, малките *** и плешивото теме примерно не са обект на внимание, а дори и несъвършенства в характера като страхове, комплекси, досадни маниери...Въпросът е да се приемаме - себе си първо, за да можем и другите :)
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
in_finity ( преди 15 години )
...дали не е крайно време да се доверим на стадния принцип, да оставим Егото, щото май много ни пречи. Егото е виновно, то ни кара да сме ненаситни и егоистични... :))
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
( преди 15 години )
Провокира ме заглавието,казах си, чакай да прочета за какво иде реч.Обикновено всеки иска да го харесат, пък тук искат критика.Чета си аз и стигам края.Сгреших.Защо ли?Едно изречение опроверга написаното.Ааа,не така!Без агресия!Възмущаваме се от всичко,което ни притиска,ограничава и пречи.Все ни е тясно, все ни е криво,все не ни стига.Ще кажете, не съм права/ето сега и аз да се застраховам от критикари/..Това прави прогреса, прави ни материални.Но ние не сме само материя..:)
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
wildprincess ( преди 15 години )
Не съм виждала съвършени хора.Нито идеални.Така че критикуващите най-често просто са забравили да погледнат себе си в огледалото.Виждат треската в чуждото око,а не забелязват гредата в своето.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
dirty_vegas ( преди 15 години )
авторката да не е роднина на другата панайотова, мартина ли беше
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар