Тайното порастване на Руши

Очакваш и, че концертът ще е нещо средно между ънплъгта на Нирвана отпреди повече от десет години и концерта на Стинг All this time в задния му двор като атмосфера и контакт между  музикантите и публиката. 

Не стана съвсем така.

Френетично викащи по подразбиране, повече жени и тук там мъже, двестатe човека имахме достатъчно място в аулата на Билогическия факултет на СУ да дишаме, танцуваме или гледаме навъсено – кой за каквото беше отишъл.

Да, да, все още има хора, които ходят на концерт само за да гледат лошо и да мърморят „к'во се буташ“.

Това, което нямахме обаче беше гардероб. Явно никой не се беше сетил, че пляскането с палтото в едната ръка и чантата в другата не е много удобно и надъхващо занимание.

Опитахме се, наистина. Половината концерт изкарахме като баби-комсомолки, случайно попаднали на концерт на ДКМС, стискахме си чантите и палтата и се опитвахме да се повеселим.

В крайна сметка палтата и чантите се озоваха на земята, на красива купчина точно пред сцената и втората половина от концерта мина по очаквания план – със скачане и фенски писъци.

Фенските писъци бяха по-скоро въпреки, а не заради това, което се случваше на сцената. Че Руши има поглед а ла Джъстин Тимбърлейк, Джъд Лоу и Роби Уилямс, има, но че и само с поглед концерт не се прави, не се прави.

Алтернативно-рокаджийското му настроение ни харесва много, но хората като че ли още не са забравили„Всичко се връща“ и се радваха най-много на поп-парчетата: неговото си Il ritmo del mio cuore и Sexy Back на Джъстин.

Oпитите на Руши да подгрее публиката и да я накара да вика и да скача, увисваха леко във въздуха, вероятно защото настроението в песните беше далече от слънчево и само изкрещяното от едно момиче „Руши, обичам те“, спаси почти неловкото мълчание.

И всичко можеше да завърши с бурни аплодисменти, скачане и викане от страна на публиката, ако така обичаният певец не попари моминското признание с едно неадекватно „Сигурна ли си?“.

Неадекватни вметвания имаше и по-нататък, когато Руши благодари на приятелите си, които са отишли да го видят, някой в дъното на залата извика, Руши го видя и каза „А, ти не си ми приятел“.

Пак неловко мълчание на двеста човека, пак момински писъци спасиха положението. Така е, риза и дънки винаги действат възбуждащо.

Компания на Руши на сцената правиха и Нина Николина, Среброто и едно момче, което правеше умопомрачителен бийт с уста.

В крайна сметка тайният концерт на Руши беше приличен. Но следващия път може и да не сме в настроение да си скачаме и викаме ей така, защото ни е специален ден и ще трябва да се оставим на Руши да ни „вдигне“.

А ако не е с риза и дънки и се държи по същия начин, няма да му е лесно.

Въпреки всичко сме Mad about Rushi – заради погледа и ще сме му признателни много, ако реши да попее (не само на приятелите си) в някой клуб.