Има достатъчно много артисти, работещи зад обектива, които са станали звезди.
Има достатъчно такива, които сами по себе си са се обособили в марки.
Но малко са тези, които са превърнали в явления. В светила, които унищожават собствените си произведения със своите блестящи лъчи, подхранвани от славата и обожанието.
„Светото“ име на Тери Ричардсън, изтупаният по пънкарски чичак с големи очила, брадата физиономия и перверзна усмивка, около който някак си винаги има купчина чисто голи супермодели, вече сте чували многократно и по всякакви поводи.
Роден в Ню Йорк и отгледан в (и от) Холивуд, Тери започва да се занимава с фотографиране на околната среда малко между другото още в гимназията, докато все още преследва мечтата си да се превърне в пънк-рок звезда, чрез изява в една гаражна банда.
Така става обаче, че той изобщо не спира.
Докато не се превръща в един от най-плодовитите, доходоносни и завладяващи фотографи на своето време.
Снимките на Тери са философия.
Философията да не се свениш да извадиш есенцията на една фотография и да я сложиш в един брутален, скандален и неудобен контекст, който да ти гарантира световното внимание, общественият интерес и поне няколко допълнителни милиона.
Колкото и безочлива да е, тази философия се харесва на мнозина от най-големите, защото както всички знаем, чичо Тери (добил това си прозвище в един доста гнусен инцидент с 15-годишно момиче) се гордее с наистина прекрасно портфолио, в което присъстват лейбълите Gucci, Sisley, Miu Miu, Chloe, логата на Vogue, , i-D, GQ, Harper's Bazaar, Purple, както и имената на всички световноизвестни супермодели и суперзвезди.
И това далеч не е всичко.
Човек може да разглежда с часове втрещяващите му произведения, комбиниращи голи цици, обелки от банани, кал, маймуни, наркотици, пот, размазан грим и плюнка, опушени хотелски стаи и глави на модели, поднесени на тепсия (буквално), групов секс и плюшени играчки, рани по колената... и да не спре да се удивлява.
„Аз съм предопределен да правя сексуални и провокативни снимки. Просто улавям това, на което хората реагират.
Усещам човешките реакции изатова съм наистина добър в правенето на това“, обяснява изворът на таланта си самият Ричардън.
„Обичам да провокирам хората да се разтоврят, да разцъфнат пред обектива ми и да дадат най-доброто от себе си. Това е истинското им Аз, аз само ги насочвам.“, споделя още той.
Лично мен обаче ме запали по себе си с другите, снимките от личния си дневник, истинските снимки, тези, които пресъздават всеки ден от уникалния му парадоксален живот.
Позата на спящ скитник на улица в Манхатан в зимен ден; разкрачената стриптизьорка, която празнува Св. Валентин в нощен клуб; Даутцен Крус, застинала в нелепа полу-усмивка, докато се готви да се съблече за поредната сесия; хванатия в един миг холивудски изгрев, издрасканата тоалетна, цъфналите пролетни дървета в Сентръл Парк Уест; пропуските му за най-яките партита на света; кучето на Брус Уилис, хилядите злободневни детайли, хванати в обектива му и разкриващи цяла една нова вселена.
Мога да изброявам безкрай, но е по-разумно да ви приканя да разгледате галерията и да разберете за какво иде реч.