Късчета младост

7 / 28

Детството. Има ли нещо по-хубаво от него? Времето, когато сме били малки е безценно.

Това е времето на вълнуващите приключения, времето, в което няма лошо, времето, в което мечтите стават реалност без абсолютно никакви трудности, времето на наситените усещания.

Затворете очи и само си спомнете миризмата на бабините сладки; нежните стръкчета трева, които лекичко гъделичкат разранените ви от пакости крака, докато сте се изтегнали на тучната ливада, потънали в блажено безвремие; солените пръски на безкрайното море, опръскали лицето ви (морето, което разбира се е пълно с непознати острови, пирати и чудовища); безкрайните летни дни на село; местата, чиито измерения са доста разтегливо понятие (храстите зад блока без проблем са и огромна африканска джунгла, а къщичката на дървото, всъщност е космически кораб с който летите из непознати галактики). Спомнихте си, нали?

Хубаво е човек да се връща към това време и да се подсеща за него във всеки удобен случай, защото всъщност детството е времето, когато сме били истински.

Мен ме подсети един американски фотограф - Ed Cunicelli, който обича да връща хората към истинското. И ако има такова понятие като „социална фотография“, то на него би му паснало идеално.

Защото той не се опитва да направи обикновеното необикновено, а напротив – показва колко необикновено е обикновеното по презумпция, без да има нужда от никаква намеса.

„За мен една добра снимка, независимо как е направена, ще съумее да запази живота в себе си. С моя фотоапарат, аз се старая да правя снимки, които няма как да повторя. Добрите снимки са непланираните, тези, които показват ситуациите отвъд това, което виждаме и сами по себе си са късчета животи.“

Уверете се в истинността на думите му горе, в галерията, където ви очакват няколко деца в (не)обикновени ситуации.