Над 3000 жени в България заболяват годишно от рак на гърдата

Мъжете също боледуват, но много рядко, казва про­фесор Черноземски

Красимира Хаджииванова

Проф. Иван Черноземски е роден през 1933 г. в София. Бил е министър на здравеопазването, в момента е национален консултант по онкология към Министерството на здравеопазването. Член на Управителния съвет на онкоболницата в София. Председател на фондациите „Борба с paka" и „Светът".

1.Каква е приблизителната статистика за болните от рак на гърдата българки? Колко жени заболяват годишно от рак на гърдата в България?

Разполагаме с Национален регистър, в който се отчитат случаите на заболяване от рак на гърдата и то възможно най-точно. За съжаление, бе надхвърлена цифрата 3000 и годишно новозаболелите са между 3100 и 3400. Това е цифра, която през последните 20 години показва постепенно, но неотклонно нарастване.

2.Лечим ли е ракът на гърдата?

Да, лечим е, ако се открие в ранен стадий и се диагностицира и лекува както трябва. Той може да бъде лечим и при напреднал стадий, но това е в областта на изключенията.

3.След каква възраст е препоръчително жените да започнат да правят редовни профилактични прегледи за рак на гърдата?

За това има няколко възможности: първо самите жени могат да оглеждат и опипват гърдите си. У нас има много издадени книги, в които нагледно е показано как точно да се направи това. Втората възможност е жената да бъде прегледана от специалист мамолог. Третата възможност е да бъде прегледана на мамограф.

Все пак, за най-надежден метод се счита мамографията. Аз лично не изключвам и другите два метода. Въпреки че процентът на откриване на заболяването при тях да не е толкова висок, то е по-добро от пълното бездействие.

При първите два метода няма възрастово ограничение – когато жената иска, може и сама да преглежда гърдите си или да посети мамолог, но принципно няма смисъл преди 40 годишна възраст.

За мамографията приетата възраст за изследвания в Европейската общност е от 50 до 69 години, а в САЩ – от 46 години нататък, като прегледите се правят веднъж на 2-3 години.

В България се стремим да направим прегледите като тези в Европейската общност – от 50 до 69 години, като за онези жени, чиито роднини /майка, сестра, леля, баба/ са болни или са били болни от рак на гърдата – възрастта е 46 години. На такива жени обаче препоръчвам да започнат посещават мамолог от по-ранна възраст – 35-40 години.

4. Мъжете заболяват ли от рак на гърдата?

Да, мъжете също боледуват, но много рядко. За съжаление, заболяването протича много неблагоприятно при тях.

5. Има ли някаква наследствена обусловеност при това заболяване? Може ли да се говори за рискови групи?

По начало въпросът за рака на млечната жлеза е най-изучаваният проблем в окнологията през последните 20 години. Постепенно през годините се откри има ли наследственост и каква е тя.

Оказа се, че има не точно наследственост, а наследствено предразположение при някои жени. При тях геномът има слаба промяна от нормалното, което ги прави по-податливи към развиване на рак на гърдата.

Те представляват една от т. нар. рискови групи. Рискова група са и онези жени, които имат или са имали близки роднини по майчина линия, болни от рак на гърдата.

[break]

6. Какви са факторите, допринасящи за появата и развитието на рака на гърдата? Кои са симптомите на това заболяване?

С течение на времето настъпиха някои промени в схващанията по този въпрос. Считаше се, че жена, която е родила късно или която не е кърмила децата си, е по-податлива към развиване на рак. Също и жените, на които менструацията е започнала по-късно.

През последните 3-4 години, обаче, се появиха изследвания, които разклатиха валидността на такива, считани доскоро за твърди, заключения.

Аз обаче препоръчвам на жените да имат максимален стремеж за нормално биологично и социално поведение – да имат брак, деца, да кърмят децата си. Да нямат травми на гърдите – това е нещо изключително важно.

Симптомите са общо взето ясни, тъй като се касае за орган, който е открит. И винаги, когато има някаква промяна в него – бучка, или хлътване, или болка, придърпване на зърното, или пък някакъв секрет или кръвотечение от зърното, то това е някакъв симптом.

7. Какви са най-новите тенденции в лечението на рака на гърдата?

Тенденцията е за колкото се може по-ранно откриване на заболяването с цел избягване на онази осакатяваща операция, която досега доминираше, а да се извърши частична резекция на гърдата.

В момента в Милано има водеща школа в тази област – школата на проф. Веронези. Едно от най-успешните, което се прави там е, че когато гърдата се отваря за операция, тогава се извършва и облъчване.

Също така се търсят и създават все повече лекарствени средства - както химиотерапевтици, така и хормони. От тях хормоните са много важни, като възможност за лечение. Разбира се, за да се приложи хормонално лечение, трябва са известни рецепторите за женските полови хормони, които се съдържат в тумора.

Но това е орган, при който намират пълно приложение и развитие и трите основни метода за лечение – хирургичен, лъчелечение и лекарствения. И почти винаги се комбинират.

8. Профилактичните прегледи у нас безплатни ли са?

В Българя профилактичните прегледи се управляват от личния лекар, който би трябвало да даде съответното направление, за което и му се плаща.

Това обаче, което се прави по света и е признак на развитие на здравеопазване, са популационните скрийнингови методи. Тоест, не на отделния човек да му се даде бележка и той да ходи да търси лекар, а да бъде организиран популационен скрийнинг за цялото подлежащо на преглед население. Така се знае кога всеки подлежи на преглед, праща му се покана и му се осигурява преглед. Към това се стремим и ние в България.