Може ли самоубийството да се предвиди?

Повечето хора се страхуват от смъртта, докато други доброволно я избират. Обикновено желанието за самоубийство се предизвиква, вследствие на травма – по-често емоционална. Изглежда обаче не само неблагоприятните обстоятелства са определящи при избора на един човек да сложи край на живота си. Ново изследване твърди, че биомаркери в кръвта могат да се използват, за да идентифицират хората, изложени на риск от самоубийство.

Американско проучване използва спорен кръвен тест, който осигурява ранно предупреждение за евентуални бъдещи опити за самоубийство. Учените смятат, че техните резултати са „доказателство“ за принципа на саморазрушително поведение, докато британски експерти гледат на твърденията по-скоро скептично. Според американските изследователи специфична молекула - ензим, наречен SAT1, се свързва с определени тенденции в група от пациенти с биполярно разстройство.

Биполярното разстройство е психично заболяване, което се характеризира с пристъпи на много радостни и депресивни настроения. Три други маркера показват по-слаба обвързаност с тенденцията за самоубийство. Повишени кръвни маркери се открояват в подгрупата на девет пациенти, които показват внезапни и обсесивни мисли за самоубийство. Подобни резултати се наблюдават и в кръвните проби, взети от хора, сложили край на живота си, пише вестник Daily Mail.

Изследването показва, че връзката между желанието за самоубийство и психичните заболявания е изразена по-силно при хората с биполярно разстройство, отколкото при тези, страдащи от шизофрения. В бъдеще заедно с кръвните тестове учените искат да съберат допълнителни клинични и социално-демографски фактори, за да успяват да предвиждат риска още по-точно.

Важно е да се отбележи, че настоящото проучване е изследвало единствено мъже, затова не е изключено да има полови различия. Британски учени остават скептични и предупреждават, че към резултатите трябва да се подхожда внимателно.