Елена Визерская е талантлива украинска фотографка, която представя хора и животни по изключително различен и атрактивен начин. Дамата вкарва голямо въображение и нейните творби провокират човешкото съзнание и го карат да фантазира заедно с нея. Авангардни, демонични, красиви, нетипични, а понякога дори еротични са кадрите на Визерская. И всеки от тях заслужава специално внимание, защото казано на жаргон – в снимките й „празно няма".
А ето и малко повече за талантливата Елена и нейното творчество.
Работата ти, асоциира с тъмнината и едновременно е секси и излъчва неподправен чар. Ангелска красота се съчетава с демоничност, наситени цветове извират от мъгливи места, където смъртта оживява. Въпросът е малко клиширан, но откъде черпиш вдъхновение? Ще разкажеш ли малко повече за идеята и как се случва целият творчески процес?
Най-често избирам любима своя фотография за конкретния момент и грубо си представям как ще изглежда накрая. За мен процесът е като медитация, като игра. Харесва ми много повече да експериментирам с някаква основа, отколкото да снимам нещо съвсем специално измислено. Всички мои фотографии и картини произлизат от фантазията ми и сънищата ми. Обичам да сънувам повече, отколкото да стоя в реалността.
Помниш ли какво сънуваш?
Да. Моите сънища са чисти и ясни.
За да се свържат с вътрешната си енергия и вдъхновение, много хора правят различни неща – религиозни ритуали, екстремни спортове, медитация, йога и други духовни начинания. Ти практикуваш ли някое от тези? Как провокираш вътрешната си творческа енергия?
От около година практикувам йога. Тя ми помага и се отразява на вътрешната ми енергия по много позитивен начин.
Йогата е красиво нещо, нали? Има ли Господ според теб? Как би описала Господ?
Ние сме Господ. Ние сме малки частички от тази висша сила. Така виждам нещата и съм сигурна, че не съм единствената. Предполагам, че в телата ни, съставени от атоми, се крият малки вселени и така до безкрай.
Отраснала си в Украйна? В Киев?
Да, там съм родена.
През 90-те години на миналия век си била тийнейджър, когато страната ти е била разкъсвана от множество социални и ценностни конфликти. Смяташ ли, че тази обстановка е повлияла на твоята творческа енергия и персонално развитие по положителен начин?
По-скоро бях афектирана от някои липси в детството си – като играчки – дори преди разпадането на СССР. Нямахме нищо, а като дете, копнеех за много. И трябваше да провокирам въображението си и да си измислям нещата, от които се нуждаех. Обстоятелства като тези, са изключително плодотворни за развиване на творчество и фантазия. Имах възможността да създам нещо от нищо.
Спомена, че се чувстваш по-добре, когато сънуваш. Какво мислиш за реалността? Какво ще кажеш за контрола върху материалната реалност, който подхранва хората и желанието им да се превърнат в супер-човеци? Интересуваш ли се от подобни работи?
Дали се интересувам? Да. Но се разграничавам от останалите хора. Не мога да приема тяхната глупост и тесногръдие като нещо нормално. Въпреки че съм напълно наясно със способността да променям гледната точка на хората за света, дори само с един разговор, нямам намерение, нито желание да го правя.
Да се върнем към творбите ти. В тях има много животни и те изглеждат страшно реалистични. Как го правиш? Снимаш ги по време на пътуванията ти и после какво? Например трябва ти зебра за някоя композиция и просто отваряш архива от сафари или...?
Снимам всичко, което се мърда, Никога не знаеш какво ще ти бъде от полза. Дори карам близки приятели с апарати да снимат разни неща за мен. Те знаят, че това е много важно за мен.
Вижте част от фотографиите на Елена в галерията ни.
* Интервюто е в съкратен вариант на материал за Елена, направен от участник във форума на сайта iStock .