Кога е време за промяна

Казват, че промяната е единствената константа в живота. Замислете се – какъв е бил животът ви преди пет години и какъв е сега. Макар че някои от основните характеристики като работа и партньор могат да бъдат същите, едва ли това може да се каже и за вашата личност.

До голяма степен динамиката на вашия живот зависи от решенията и желанията ви. За промените вътре във вас няма граници, те само трябва да бъдат предизвикани от вас самите или от някой страничен фактор. Обикновено с вътрешните промени започват и останалите – физическите промени.

Разбирайки по-добре себе си, това какви хора сте, какво точно ви вълнува, какво ви удовлетворява, вие много по-ясно може да видите какво искате от своя живот и доколко желанията ви са постижими. Много често животът на хората е в застой, защото те занемаряват вниманието към собствената си личност и защото се страхуват от промените.

Повечето пъти това се отнася за хората, които не обичат рисковете и не са хазартен тип – те винаги залагат на сигурното и предпочитат да изпуснат възможността да спечелят, само за да не загубят. Точно тези хора се нуждаят от големи промени в живота си, но не знаят кога да ги осъществят.

На въпроса дали ви е време за промяна, независимо дали става въпрос за работа, партньор, място на живеене и т.н., най-добре може да си отговорите вие самите. Всъщност вие усещате положителния отговор много преди да сте се осмелили да се запитате.

Обикновено времето на промяна е белязано от нещастие. Не някое злощастно събитие в живота на човек (макар че и това е възможно), а просто от чувство на празнота, неудовлетвореност и липса на причина за усмивки.

Когато не се чувствате щастливи перманентно, това означава, че трябва да направите нещо, за да промените ситуацията. Да прибегнете до промяна, била тя и голяма. Защото няма нищо лошо в промените, а дори напротив – те са двигателят, който ви кара да се развивате.

Ако в момента тайно знаете, че се нуждаете от живителната сила на промяната, не се страхувайте да го направите. Запомнете, че перманентната пасивност е много по-лоша от непремерения риск.

Все пак, обръщайки се назад, човек съжалява повече за нещата, които не е успял да направи, отколкото за тези, които е направил и за които е сгрешил.