Живеем в комерсиален свят, а на фона на икономическата криза у нас парите се превърнаха в по-важни и от въздуха, който дишаме. Разбира се, материалните притеснения се отразиха и на манталитета и поведението на хората и то на младите и уж перспективните. Пенсионерите си ги знаем, че кътат всяка стотинка и кой да ги вини, като повечето живеят със суми, които не им стигат да си платят парното за месец януари.
Но българските пичове, които все още не свалят ланците... ето това е изненада. В началото на 90-те години на миналия век у нас културата тотално се обърка. На преден план излезе поп фолкът, който се превърна не само в музика, а и в начин на живот. Тази необятна тема няма да разглеждам сега в детайли, но точно през тези години т.нар. „мутренски" девойките решиха, че няма смисъл да учат и работят, а че трябва да си намерят чичко-паричко. И ето, че купища тийнейджърки едва чакаха да завършат 12 клас и да се разкършат в дискотеките в големите градове, където да хванат своя улов, който да ги тунингова с чисто нови гърди, нос, уста и няколко парцала с марката Cavalli с не особено ясен произход.
Мъжете се стреснаха, стиснаха портфейла, но въпреки това русалките продължиха да взимат своите жертви. И всяка „по-барната" девойка бе наричана „златотърсачка". А „по-барнатите" господа лапаха пурите си, облечени в ризки на Armani и се държаха унизително с тези момичета, но пак ги пускаха в леглото си и от време на време им даваха по някой лев или парцал, за да запазят „връзката" си.
Да, минаваха години и жените бяха алчните кучки, срещу които силният пол злословеше. Който нямаше късмет в любовта, се оправдаваше с факта, че няма пари и видите ли, затова няма кой да го хареса.
Все пак мъжът трябва да е силният пол, той трябва да е глава на семейството, той трябва да е по-заможният и да всява респект. Така че „законите" на любовните взаимоотношения, настъпили в началото на 90-те, може би имаха някаква логика.
Това, което няма логика обаче е, явление, което се появи последните 2-3 години. Мъжете започнаха да търсят своя „чичко –паричко", който дори не е адаптиран във формата „лелка- паричка". Те търсят, хем младо, хем богато! Добре ли е?
Сега жената трябва да има апартамент или поне да живее сама под наем, да има кола, която да му дава – понеже неговата уж се ремонтира вече 8-ми месец, пари да плати сметката – че си е забравил картата и т.н. И най-забавното е, че той може да има 2 лева в джоба, но не пропуска да си сложи ланеца, верижката с висулка Gucci, лъснатия чепик за 300 лева и колан с тока, която може да те заслепи с блясъка си и надписа Ferre. Той е номер едно –наперен, самоуверен и много устат пич (по негови думи), а в действителност е истински Бай Ганьо.
Няма жена, която да не е била ужилена психически и финансово от мъж. Любовта иска жертви – ДА. Но, когато започнем да си играем на дребно, вече е доста грозно и гротескно.
Не стига, че броят на хомосексуалистите нарастна и хетеро мъжете намаляха, ами и тези, които останаха, вече се циганят като Бай Ганьо. Ако може нещо ей така бонус да падне от жената, да се скатаят за някоя сметка, пък нека си носят очилата Dolce&Gabbana.
Опитвам се да ги разпознавам, но понякога и аз се заблуждавам. Слава Богу, скоро не ми се е случвало, ала една моя близка приятелка изпадна в комичната ситуация да излиза с Бай Ганьо. Запознаха се в едно кафе и той опита да я заслепи с материалните си придобивки и марковите си тоалети.
Тя търсеше просто внимание, просто човека, защото наскоро излезе от тежка връзка и й трябваше едно истинско мъжко държание. Малко мили думи, няколко рози, чупки и стойки. Когато тя го предупреди да спре да й се перчи със снобарията си, той се обиди. Но уж се извини и обеща да спре. Големият гъзар повтаряше какви пари изкарва, без някой да го пита, хвалеше се каква кола кара, само дето така и не я показа и се возеше с автобус 280 до Студентски град с извинението, че снегът е затрупал гаража и не може да извади лъскавия звяр, а в действителност нямаше пари за бензин. На нея не й пукаше и тя се вози в рейс. Цял живот се е возила и какво от това - пак си е жива и здрава! Но поне не си измисляше и не витаеше в някакви облаци от памук.
"Гъзарят" я покани на вечеря и след като напълни два плика с всевъзможни храни и вина най-нахално извади пари да си плати само домашните пантофи от цялата кошница покупки. Пак го преглътна, макар че всеки път като ходеше у тях тя носеше нещо –все пак е добре възпитана и с празни ръце не ходи.
След поредния път в който Бай Ганьо се опита да изкрънка нещо безплатно – в случая услуга, тъй като работата й е свързана със сектора на услугите, вече й преля и го попита в прав текст дали не го е срам. Големият гъзар вместо да си плати 40 лв. за услугата, както е по документи, искаше да е на далавера и се обиди от логичния й въпрос.
Без да й каже нищо на другия ден й прати по нейна колежка пликче "Джъмбо'', в което беше сложил одеалото и възглавницата й. Не просто циция и интересчия, ами и страхливец, на когото не му стиска да си приключва отношенията по нормален начин.
Питам се кога животът така се преобърна? Не съм привърженик на предишната мода на златотърсачките, но жените трябва да са красиви, нежни, малко глезли и капризни, и това някак си е по-приемливо и по им отива, отколкото да виждаме мачото, който се тупа в гърдите, а носи етикет на челото Бай Ганьо! Кой е силният пол? Не става въпрос просто за едните пари, а за постъпките и това перчене като паун. Искаме си истинските мъже – тези от старите филми, които знаеха как да уважават една жена и да я накрат да се чувства такава. Имаме нужда от герои, но не от литературни, а от простосмъртни юнаци, които не "робуват" на марката, а на жената!