Тази луда, луда Нова година

Краят на света може и да ни се размине, но Нова година не. Песимистите така и така не изпадат в луд възторг от трескавото суетене около празника. За тях това си е още една безвъзвратно отминала година, а и не е само това, а реално погледнато – остаряване с още година. Оптимистите обаче трият доволно ръце, че са имали шанса не само да изживеят и тази година, че и да посрещат Нова. Това наистина си е повод за лудешко веселие.

Всъщност такава еуфория се случва когато дойде пролет, а не в средата на зимата, но е факт. Факт е и че и най-големите скептици не биха имали нищо против някое и друго подаръче, да не говорим за трепета по подготовката на празника. Трапезата изобилства с храни и напитки и често се случва да пратиш по дяволите сатанинските диети и да си кажеш: Ей така се живее!

Понякога, когато се опиташ обаче да си спомниш как е преминала Новата година, в главата ти е пълна мъгла, особено когато се е събрала щура компания. Би следвало да не се получава така, защото вероятно някой шегаджия е измислил този ден да се празнува по няколко пъти предварително, нещо като репетиция - веднъж в службата, после със съученици, после тет-а-тет, ако условията позволяват имате и забежка встрани, и най-накрая идва Великата Премиера. Ядене и пиене като за последно.

Друг е въпросът какво става на следващия ден. Голяма част от здраво веселилите се имат махмурлук и дават първите симптоми на живот едва привечер на 1-и, и то ако не празнуват Василевден, разбира се. Тогава наистина става опасно положението. Докато отчаяно се бориш душата ти да се завърне в тялото, си даваш тържествени обещания никога, ама никога да не правиш повече така.

Един мъж намерил на масичката бележка: "Зелевата чорба е в хладилника. Хладилникът е в кухнята!". Това ръководство по кухненско ориентиране спасило живота му – поне така твърдеше в останалите дни от годината всеки път, когато нещо или някой му напомнеше за Дядо Мраз.

Като стигнахме до добрия старец няма как да подминем Снежанка. Снежанките си умират да изглеждат почти митични и неземни поне в първата фаза на вечерта. После незнайно как приказката се обърква или нещата излизат от контрол, но колкото и да е сурово огледалото на следващия ден, тя ще си знае, че е била принцеса в новогодишната нощ. Ама известно време ще бъда просто Спящата принцеса – докато нещата отново придобият делничен вид.

Обикновено на жената й се налага да направи какви ли не абракадабри, за да се справи с вечерята, тоалета, децата, онези десетки малки подробности, които карат в атмосферата да струи една снежна, чиста и бяла магия, позната ни още от детството.

Но само децата май са истинските познавачи на вълшебната нощ и в никакъв случай не им казвайте, че Дядо Коледа не съществува, защото тайно в себе си човек не може да си обясни защо тогава се чувства толкова различно, толкова щастливо празнично! Вероятно всеки по свой начин разбира как, с кого и къде да празнува. И все пак не бихте ли изпитали мъничко завист ако попитате някой как е изкарал новогодишната нощ той да ви погледне отнесено и да каже: "Не зная – още не са ми разказали!"

Автор: Светлана Видинска, info@tialoto.bg