Семейна идилия

Винаги съм копняла за красива къща край някой екзотичен бряг далеч от цивилизацията. Дори, когато съм на плажа, понякога си представям, че зад мен е моето гнезденце. А в него ме чака любимият ми хамак, в който да се предам на желанието за малко следобеден сън...

И обикновено точно в този момент около мен профучава някое хлапе. Хвърля пясък върху лицето ми и по най-безмилостния начин ме лишава от прекрасната ми илюзия. Но повярвайте ми, дори това не ме отказва да се размечтавам отново и отново. Пълна трагедия!

Все пак преди всичко съм реалист и ми е пределно ясно, че е вероятността да се сдобия с красиво имение на Каймановите острови е едно на милион.

Трябваше ми нещо по-фрапиращо, което да ме разсее от бляновете. И го намерих – в новосформираното семейство на най-добрата ми приятелка. Тя е от онези жени, които не те забравят веднага, щом си намерят половинка (А такива приятелки са на изчезване!). Та казах го, защото благодарение на тази черта от характера й аз постоянно бях наясно какво се случва с живота й. И така – моята мацка се влюби, после дойде брака, двете хлапета и накрая дойде ред и на новото семейно гнездо...

И точно този етап от нейния живот се оказа моето спасение от безнадеждните ми мечти. Не че спрях напълно да се присещам за къщата на Каймановите острови, но въздишките ми определено намаляха. Защо ли? Ами видях какъв кошмар е да се сдобиеш с ново жилище.

За приятелката ми започна голямото ходене по мъките. „Ще ни дадат ли кредит?", „Леле, толкова много предложения! Кое е най-изгодното?", „Мразя ги тези майстори! Изобщо не си разбират от работата. Пода ми е накриво!" – тези и какви ли не други реплики се превърнаха в част от ежедневието ми.

И след като апартаментът вече беше напълно готов и си мислех, че с моите опити да се правя на психолог най-сетна се е свършило, дойде поредния проблем – безсънието!

То обхвана цялото семейство. Оказа се, че нито един от членовете му не могат да свикнат да спят на новото място. И така отново започнах със съветите – броене на овци, слушане на лежерна музика, мляко с канела... Нищо не помогна! Накрая съвсем се бях отчаяла и изведнъж се сетих! Моята приятелка ми беше поискала съвет за всичко, но не и за това каква възглавница и матраци да си подбере.

Голяма грешка, защото не отдавна аз открих перфектното решение – възглавници Мемосан.

Те е с анатомична форма и са направени от някакъв страхотен материал, наречен мемори пяна. Когато се отпусна в тях, буквално потъвам в света на сънищата.

От както спя на тях, се чувствам като преродена, а откакто ги препоръчах на приятелката си се чувствам обожествена! Тя не спира да ми благодари, за това, че най-накрая мъжът и не хърка, а децата й не се събуждат посред нощ.