Автор: Лейди Топшоп
Досега вярвах, че "свекърва" е мръсна дума. Нещо повече, отрастнах с максимата, че колкото по-далеч от нея, толкова по-дълъг ще е бракът ти.
Аз лично много обичах моята баба. Майка си също, разбира се! Двете по отделно са прекрасни, но доближаха ли се на по-малко от 5 метра една от друга, всички тичахме да си крием някаде.
Естествено, баща ми беше най-добър в "играта" на криеница! А първата заплюта все бях аз!
Мълните по между им бяха толкова силни и стряскащи, че приказките за Торбалан ми се струваха като смешни истории. А когато най-после виковете приключеха, се чувствахме като истински ветерани от войната.
Ето защо, още от малка ме е страх от мъжките майки!
Дойде моментът обаче, в който трябваше да се запозаная със своята бъдеща свекърва. През цялото време си повтарях, че няма как да не ме хареса, но дори да се случи, не ми пука! Да, бе, да! Кого заблуждавах?! Пукаше ми толкова, че си съставих списък с нещата, които трябва да направя, за да я впечатля!
Първата отметка беше направена лесно. Това да изглеждам добре, хич не ми се стори трудна задача. Знаех и точната формула - нито прекалено секси, нито прекалено консервативна.
С второто също вярвах, че ще се справя - да я убедя, че синът е попаднал на умно момиче. Бързо изрових дипломите си от университета и няколкото грамоти за отличие в гимназията.
Остана само едно - да й покажа готварските си умения. Е, тук вече го закъсах! По-възможно ми се струваше да отложа сватбата, отколкото да приготвя нещо вкусно, без да запаля кухнята.
За онези керамични тигани и видовете тенджери само бях слушала, нямах идея как се използват. Та аз дори не различавам миксер от пасатор! Все пак съм модерно, работещо момиче, което има вкус за изисканите ресторанти! Но ходи го обяснявай това на жена от Матриархата!
Сетих се за една наскоро омъжена приятелка и веднага й се обадих за съвет. След като дълго се смя на моите терзания, тя затвори телефона и само след 30 минути се появи у нас с един комплект Делимано Стартер +. Отворихме стария семеен тефтер с рецепти и запретнахме ръкави.
Оказа се, че няма нищо сложно, дори се забавлявах! Благодарение на практичните куненски съдове, успях да приготвя даже крема, който обожавах да похапвам в купен вид.
Отне ми съвсем малко, да измия съдовете и гордо наредих трапезата. Скоро гостите пристиганаха и познайте! Моята свекърва съвсем не е беше това, което очаквах.
Не носеше закопчана до горе памучна жилетка и по нищо не приличаше на Султана от "Железния светилник". Напротив! Разказа ми, че моят годеник всъщност е отгледан предимно с ресторантска храна. Затова ли той знаеше къде в града приготвят най-вкусните свински ребърца?!
Или съм невероятна късметлийка, или от времената в Талевите книги беше изтекло доста вода! Сега с неговата майка често се срещаме на по коктейл или шопинг в мола. Но не мислете, че изхвърлих керамичните съдове! Открих, че домашният ми крем, е много по-вкусен от онзи в магазина.