Не съм от хората, които обичат да пазаруват, но познавам радостта от получения подарък. Тази радост и вълнение, което изпитваш, държейки пакетчето в ръцете си, отваряш го с нетърпение и изпитваш щастие от това, че някой е помислил за теб и иска да те зарадва. Ето защо обичам да правя подаръци, особено на близките си хора. И ето, че дни преди Коледа бях на път да се издъня, защото за малко да оставя един от най-любимите си хора без желания подарък.
Сестра ми учи в Америка и си идва много рядко. Всъщност, не съм я виждала от две години лице в лице. За моя радост, тази година тя се прибира за Коледа. Ето защо за мен бе много важно да намеря с какво да я изненадам.
По план тя трябваше да кацне на 23 декември и след това да отидем в провинцията при баба ни. Като казвам провинцията, имам предвид дълбоката провинция и без да задълбавам с имена, ще ви кажа, че там има точно един магазин, който гордо се пъчи с табелата си „СУПЕРМАРКЕТ“. Повярвайте ми, етикетът далеч не отговаря на истината.
Знаейки, че имам време, планирах да си взема един ден отпуск (петък) и да се разходя спокойно по магазините, за да избера на Диди (сестра ми) нещо хубаво. Трябва да спомена, че тя е маниак на тема козметика и макар в Америка да си купува всякакви неща от огромните им молове, винаги се радва на нещо ново и красиво, което да сложи на лицето или тялото си.
Потърквах ръце доволно как ще я изненадам, когато шефът ми ме поля със студена вода – петък трябвало да дойда на работа. Изпаднах в паника и започнах да го моля без да му обяснявам мотивите си, защото просто щеше да ми се изсмее. Колежката в стаята я нямало, щели да идват някакви бизнесмени, нямало как – бля, бля, бля. Причерня ми. Как ще купя подаръка на Диди? Да, мислите си, че може след работа да изляза или нещо от сорта. Вероятно би могло, ако човек работи на нормално място с редовен градски транспорт (за съжаление се возя в него). Но не! Офисът ми се намира на другия край на света, а сградата се охранява като Форт Нокс – аларми, камери, системи, система за чекиране – на кратко следят всяка стъпка, броят всяко вдишване. И ако не разбрахте, шефът ми не е сред най-приятните мъже на земята а точно обратното.
Една кратка равносметка на случващото се ме накара да се натъжа безкрайно: нямаше как да купя подарък на Диди! За Бога, след като две години не съм я виждала, най-малкото което щеше да ме накара да се почувствам добре, е да я изненадам с нещо, което да ѝ хареса и да е подарено с любов.
Докато нервно дъвчех капачката на химикалката зад бюрото и се чудех как да намеря дупка, в която да купя най-прекрасния подарък, получих SMS от сестра ми, че идва по-рано. Ужас! Не, не че е ужасно, че идва, а че времето току що ме задуши. Започнах безцелно да ровичкам из нета в опит да успокоя нервите си и да измисля какво мога да направя за един ден. Точно така един ден, защото действието се развиваше в четвъртък, а Диди идваше в събота, което автоматично означаваше, че ще пристигнем при баба в неделя. А нали ви обясних за каква провинция говорим?! И ето как бях изчерпана от опции – малко време, никаква мобилност, в периферията на града и с желания по-големи от възможностите ми.
Снимка: PRETTYBOX
Докато ровичках из мрежата и бам – джакпот. Видях го! Моят подарък... или не, подаръкът на Диди. А защо не и моят подарък? PRETTYBOX! Бързо отворих сайта на PRETTYBOX и усмивката се върна на лицето ми. Идеалният подарък, леле колко интересно – козметика, различни продукти, индивидуална изненада, безплатна доставка... леле става все по-добре.... цена – 24.99 лв. Страхотно! Скочих от стола, защото имах чувството, че съм ударила бинго. Диди обожава козметика, то коя жена не обожава. А тук има не едно и две неща и всичко и опаковано по красив начин, готово за подаряване. Веднага писах на екипа на PRETTYBOX. Погледнах часовника – 15 ч. Няма време! Дали ще пристигне до другия ден? Все пак идва чак от Варна?! Реших да звънна. Обади се много мила дама и след като нададох зов за помощ, ме увери, че до края на работния ден в петък ще имам моята кутия. Всъщност реших да поръчам две – една и за себе си, защото го заслужавам – препотих се цели пет пъти. Бях убедена, че на Диди ще ѝ хареса. То има ли какво да не ѝ харесаш? PRETTYBOX ще я запомня.
На другия ден от сутринта ме побъркаха от работа. А аз си мислех за моята кутия-изненада. И тя дойде, точно както ми обещаха момичетата от екипа. Взех я от куриера и се затворих в тоалетната, за да я видя. Не за друго, а защото шефът ме гледаше накриво и се чудеше на усмивката ми и пакета, който носех. Да се чуди! Пръстите ми трепереха – то не са панделки, хартии... Уау! Знаете ли какво имаше вътре? Няма да ви кажа, вижте сами тук!
Изненадата беше наистина голяма и страхотна. PRETTYBOX спаси живота ми! Защото нямаше да си простя, ако не бях намерила подарък за Диди. И защото разбрах, че PRETTYBOX не е просто подарък – това е един комплимент към жената.
Подарете и вие малко радост на себе си или на някой друг. Всичко за PRETTYBOX ще научите на следните адреси: