Баклата е едногодишно растение от семейство Бобови. Произхожда от Северна Африка и Югозападна Азия, но е успешно отглеждана и в други страни и райони.
Баклата е богата на тирамин - вазоактивна аминокиселина, която при попадане в организма стимулира освобождаването на хормона норадреналин в главния мозък. Това действа възбуждащо и пречи на заспиването. Поради тази причина консумацията на бакла не се препоръчва вечер или непосредствено преди лягане.
Баклата се намира на едно от първите места по съдържание на хранителни вещества в сравнение останалите зеленчуци. Неузрелите й семена съдържат 3,6% суров протеин, 2,6% захари и 2,5 мг % витамин С. В узрелите семена суровият протеин варира от 26 до 35%.
Растението съдържа и L-допа, естествена аминокиселина, използвана при лечението на болестта на Паркинсон. L-допа е натриуретичен агент, който може да помогне при контролирането на хипертония.
Препоръчително е консумацията на бакла да е докато тя е още прясна и млада. Листата на растението също са годни за консумиране, както сурови, така и варени, подобно на спанака.
В древността, баклата е била една от основните храни в средиземноморските цивилизации, предимно от римляни, гърци и елини.
В България баклата е внесена най-вероятно от Гърция. Задоволява напълно нуждите на пазара до излизането на зеления фасул.