Полезните мазнини – вашият нов приятел

Когато човек чуе думата „мазнини“, най-вероятно първата асоциация, която изниква в ума му, е свързана с надебеляване и вреда върху здравето. Всъщност понятието мазнини е много общо, тъй като съществуват три различни вида – ненаситени, наситени и трансмазнини.

„Добрите“ мазнини, които не само, че не ви вредят, но трябва да присъстват в менюто ви, са ненаситените. Трансмазнините са най-вредни и тяхното консумиране изобщо не е препоръчително. Наситените мазнини пък са смесица от добрите и лошите и трябва да се приемат в умерени количества.

Но нека се върнем върху наситените мазнини – тези, от които нямате причина да се страхувате. С добри мазнини можете да се снабдите предимно от растителни и рибни продукти. Характерното при тях е, че те са течни, а не твърди. Както мазнините се делят на три вида, така и ненаситените мазнини имат две отделни категории – полиненаситени и мононенаситени.

Царевичното масло е типичен пример за полиненаситени мазнини. Тези мазнини са необходими за нормалните функции на организма. Тялото не може да ги произвежда, затова човек трябва да си ги набавя чрез храната. Полиненаситените мазнини могат да помогнат за изграждането на клетъчните мембрани и външната обвивка на всяка клетка. Те са от жизненоважно значение за съсирването на кръвта, понижаването на холестерола и мускулната контракция.

Има два вида полиненаситени мазнини – омега-3 и омега-6 мастни киселини. Омега-3 има в лененото семе, орехите, рапичното масло, соевото масло и рибите. Мазните риби са най-благодатни. Това са: сьомга, скумрия, сардина и други. Омега-6 мастни киселини се срещат в растителните масла от шафран, соя, слънчоглед, орех и царевица.

Мононенаситените мазнини може да намерите в маслиновото масло, фъстъченото масло, маслото от канола, авокадото и в повечето ядки.