Работохолизмът - най-големият порок на съвременния свят

► Цяла година мечтаете за лятната си почивка, да се излежавате на плажа с книга и коктейл в ръка

► Жадувате за онези моменти, в които ще останете насаме със себе си, ще релаксирате, без ангажименти и задачи, изхвърляйки от ума си напрежението и работата

► Идва денят на пътуването, началото на вашата отпуска - ден, в който повечето хора приготвят багажа, наслаждават се на сутрешното си кафе и си правят сандвичи за из път

Вместо това, още от 6 сутринта вие преглеждате служебния си имейл, а на всяко спиране по пътя за кафе или кратка почивка, се обаждате в офиса, да проверите дали проектът е предаден навреме и дали са получили таблицата, която им изпратихте предишната вечер, почти в полунощ.

А на самата почивка, носите служебния си лаптоп, за да проверите още нещо и да довършите две-три дребни неща.

След края на отпуската всичко започва отначало. Или пък не.

Оказва се, че не сте имали ден от отпуската, в който да не сте мислили за работа или не сте отваряли имейла или лаптопа си.

двойка офис

Снимка: IStock

► А от понеделник отново сте на работа

► И дори и с хоумофиса не успявате да намерите разумни граници

► С работно време от 9:00 ч. до 18:00 ч., вие сте на телефона или лаптопа още от 6 сутринта, а често се налага да нанасяте последни промени след вечеря

А така мечтания отпуск без никакви мисли за работа, все още е мираж.

Позната ли ви е цялата тази картинка?

Неограничената работа е новият работохолизъм, порокът на съвременното общество.

Да сливаш живота и работата си има смисъл, единствено когато го правиш в името на добра кауза или собствен бизнес с добри перспективи.

Всичко останало е обречено на провал. Защото продуктивността намалява с всяка минута, в която работите извън работното си време.

В днешния напрегнат свят сме изправени пред големи очаквания, които без съмнение произтичат от свръхамбиция за доказване и достигане на максималното в работен план.

Страхът да не се провалим е голям колкото са големи очакванията.

Ако се припознавате в прочетеното дотук, най-вероятно сте от хората, които веднага щом се събудят сутрин, имат навика да проверяват телефона си за служебни имейли и съобщения.

От тези, които пропускат обяда, но остават залепени за бюрото си, защото храненето пред компютъра спестява време. Ако отговорът е „Да“, тогава добре дошли: официално сте се присъединили към клуба на безкрайната работа, чиито членове се характеризират с практически безкрайни работни дни.

Според информация на списание Vogue Italia, посочващ актуалния индекс на работните тенденции на Microsoft, служебните ангажименти извън традиционния работен ден 09:00-18:00 ч. са се увеличили със 153%, а тези след 19:00 часа с 46%.

Доказано е, че средностатистическият служител изпраща или получава над 50 съобщения на ден извън работно време. Дори е идентифициран нов „трети пик“ на работа, който се случва около 22:00 часа.

От 6:00 до 22:00 часа

„Класическият безкраен работен ден започва около 6:00 часа, като служителят проверява имейлите секунди след като се събуди и дори преди да погледне половинката си“, споделя Бри Гроф, автор на книгата Today Was Fun: A Book About Work (Seriously), цитиран от изданието.

„Що се отнася до самия работен ден, той се характеризира с постоянни прекъсвания и следователно ограничено време за фокусиране. И работата продължава до вечерта“, продължава Гроф.

29% от активните служители съобщават, че не могат да се откъснат от пощенската си кутия преди 22:00 часа. И тогава, разбира се, има работа през уикенда, защото никой ден никога не е наистина „почивен".

работа вкъщи,

Снимка: Pixabay

Какво се случи с нормалния темп на работа?

Не бяхме ли навлезли в ера на здравословни работни навици, насърчавани от поколението Z? Ясни граници, ясна комуникация, приоритизиране на психичното здраве и други подобни?

Оказва се, че колкото и да са въведени начини за по-добра организация без претоварване, излизането от този порочен кръг е трудно и понякога изглежда дори невъзможно.

Работохолизъм срещу неограничена работа

„Неограничената работа е по-малко секси братовчед на културата на работохолизма“, споделя Гроф.

И докато работохолизмът се свързва с кариеризъм, то неограничената работа рядко е резултат от избор: тя е просто адаптация към климата на компанията.

Тя произтича от собствените убеждения, че човек трябва да работи неуморно, само за да запази работата си.

Защо сме жертви на неограничената работа?

„Не виня никого, който се оказва заседнал в месомелачката на неограничената работа. Като индивид е трудно да се устои на система, която работи трескаво и с изтощително темпо.

С други думи, когато имате 117 имейла във входящата си поща всеки ден – средният брой според Microsoft – какво можете да направите, освен да направите всичко възможно да ги прочетете и да им отговорите?“, казва още експертът.

Щетите, причинени от неограничената работа

Постоянна тревожност, причинена от очакването, че дадена заявка, съобщение или среща може да изисква нашето внимание във всеки един момент.

Невъзможността да отделим време за семейство, приятели или друга развлекателна дейност без чувство за вина, защото един глас в главата ни, казва, че все още има работа за вършене.

Невъзможността да се грижим за здравето си – да спортуваме, да се храним правилно, да ходим на лекар, защото това се усеща като пречка за работата.

"Моето уволнение от Apple беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъдеш успешен бе подменена от лекотата да бъдеш отново начинаещ и … да навляза в един от най-креативните периоди на живота си." - Стив Джобс

Има ли решение?

„Решаването на проблема с неограничената работа е сложно, защото е продукт на перверзна система, която сега е широко разпространена. Но това е и проблем, който може да бъде решен, защото говорим за човешка система, а това означава, че ние, като човешки същества, имаме способността да вземаме различни решения."

И все пак, повтарящият се стил на поведение у повечето ръководители затруднява установяването на нормални работни граници.

"Например, лидерите трябва да адаптират очакванията си към работните графици и наличните ресурси, като например да съобщават заявки рано, а не в последния момент, като по този начин принуждават членовете на екипа да работят извънредно“, казва още Гроф.

Според специалиста, понякога самите ние влизаме в "устата на лъва", създавайки впечатлението, че сме роботи, а не човешки същества. И това впечатление се възприема от ръководството като нещо нормално с времето.

„И лидерите трябва да устоят на желанието да изпращат съобщения след работно време, принуждавайки подчинените да отговарят. Номерът е да се използва изкуствен интелект за управление на задачи, така че служителите да приключват работа в 18:00 часа, вместо да продължават след работно време.“

Поставете себе си на първо място в графика си

Попълнете правилно задачите и срещите в календара си, преди да започнете работата. Създайте си навика да резервирате лекарски прегледи, уикенди на плажа или вечери с приятели предварително, вместо да го правите в последния момент от страх от спешни работни задачи. Ако чакате идеалното време за почивка, ще чакате вечно.

Оставете шефа си да чака от време на време. В края на краищата, когато шефът ни пише в 23:00 часа, той не винаги очаква да отговорим веднага: може би просто ни е писал, защото не е имал какво по-добро да прави в този момент или е искал да изпрати съобщението, за да не забрави да предаде важна информация.

Спрете да се чувствате като играч на пинг-понг, който постоянно трябва да бъде на позиция. Вместо това се насладете на добра бавна вечеря или хубав филм.

А работата, тя ще почака до понеделник.