Албена Ситнилска: Да чуеш българския химн е най-голямото постижение

Ако сте фенове на бойните спортове, няма как да не сте чували името Албена Ситнилска. Тя е световен и европейски шампион по таекуондо и кикбокс. Преди 16 години за нея се заговори като за една от най-силните и опасни българки в бойните спортове. Носителка е на наградата „Златен пояс“ в категория на най-добър спортист при жените от Националната асоциация на бойните спортове. До момента Ситнилска не познава загубата.

Залата е мястото, където Албена прекарва по-голяма част от времето си. Казва, че ако наистина искаш да си добър в нещо, трябва сериозно да му се отдадеш. Именно в нейния втори дом се срещаме, за да поговорим за живота, кариерата ѝ и предстоящата гала вечер от веригата SENSHI. В него Албена ще направи своя дебют срещу украинката Анна Издебска, която е европейска шампионка по киокушин.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

„Не се притеснявам. Просто се подготвям за тази битка, която наистина ще е интересна, защото е сблъсък на два различни стила и ще се получи нещо интересно“, казва тя.

Събитието ще се проведе във Варна, което дава още по-голямо предимство за нашето момиче. Шампионката ни споделя, че родната публика винаги я зарежда и усеща как залата избухва, когато хората са на нейна страна.

Признава, че има доза притеснение, както при всеки дебют, но обещава да даде максимума от себе си и да зарадва българските привърженици. Както се казва, в родината дори и стените помагат, но викът на публиката е нещото, което може да те надъха още повече.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

„Определено е много по-добре, когато имаш подкрепа и усещаш тази подкрепа. Ако е многобройна и гръмне, тогава вече става още по-трудно за съперничката“.

Всичко започва за Албена доста отдавна, когато съвсем случайно попада в залата за таекуондо. По ирония на съдбата, точно тогава състезателите се връщат с медали, които блестят в очите на Ситнилска. Това я кара да се запише и тя, за да постигне същите успехи като предшествениците си.

Резултатите не закъсняват и Албена започва да жъне успех след успех. Първата ѝ титла идва преди толкова дълго време, че не помни точната дата, но пък усещането ще остане завинаги в ума ѝ. Още по-голям отпечатък оставя това, че всичко се случва пред българска публика.

„Емоциите са огромни, еуфория, адреналин, всичко на макс. Винаги ще го помня“.

Следват още над 30 победи и два пъти успява да се качи на световния връх в таекуондото. Споделя, че тогава разбираш, че всичките тренировки и лишения са имали смисъл.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Ситнилска се състезава под българския флаг, защото винаги ще е горда, когато чуе нашия химн на световни и европейски първенства.

„Да чуеш химна, това е най-голямото постижение, защото знаеш, че този химн се пуска заради теб. Два пъти да го чуеш е още по-голямо постижение“.

Спортът успява да заведе нашето момиче до най-невероятните кътчета на планетата. Това, което обаче ѝ прави най-голямо впечатление, е Северна Корея.

Споделя, че контрастът между инфраструктурата и живота на хората е огромен. „Виждаш едни огромни постройки, но пък хората едни такива тъжни изглеждат в сиви костюмчета“. Срещат проблеми, когато искат да посетят местните забележителности, тъй като не са подходящо облечени. „Бяхме отишли там с едни къси панталонки и не ни пускаха в музеите, защото трябваше да бъдем официално облечени“.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

За съжаление, Албена получава тежка контузия, която я държи далеч от ринга за повече от година. „Скъсах връзки на коляното и претърпях операция“. Обикновено такъв период е труден за всеки спортист, тъй като се изисква доста рехабилитация, която не ти позволява да тренираш дълго време.

По това време обаче шампионката се сдобива с най-голямата си радост – дъщеря ѝ Христея. Може да се каже, че малката е закърмена с бойните спортове, тъй като майка ѝ продължава да тренира дори докато е бременна. Разбира се, тренировките тогава са били много по-леки от обикновените.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Сега момиченцето е почти навсякъде с мама и дори присъства на това интервю. Тя е добре запозната със залата и знае, че е забранено да се влиза с обувки. Затова чинно си ги събува предварително и заема обичайното си място – на пейка срещу ринга, за да наблюдава мама.

Албена признава, че засега Христея няма голям интерес към таекуондото, но ако някога проима, никой няма да я спре. Баща ѝ – Вергилий Ситнилски – също се занимава с бойни спортове, но е от другата страна на полето. Той е треньор и винаги я е подкрепял безрезервно.

Световната шампионка обаче не иска да говори за личния си живот, а да е интересна на хората с успехите си на ринга. Затова и ще се опита да отбележи дебюта си на SENSHI с победа и да даде силен старт на събитието.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

„Това е една верига, която определено навлиза в бойните среди и битките са наистина сериозни. Затова искам да се представя добре“.

В момента Албена е в последната седмица от подготовката си за SENSHI. Признава, че това е най-трудният период за нея, тъй като трябва да влиза в определени килограми заради категорията, в която се състезава. Освен това трябва да се настрои и психически за битката. Спазва строг хранителен и тренировъчен режим. Отказва се от сладкото и често си готви, тъй като бързите храни са доста вредни за фигурата.

Все още не мисли за отказ от бойните спортове, но казва, че това все някога ще се случи. Затова се записва на курсове по каскадьорство в киноцентър „Бояна“. Смята за в бъдеще да се занимава именно с това, както и да стане треньор по таекуондо.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Въпреки че прекарва голяма част от времето си в залата, Албена винаги ще намери свободен ден, за да се погрижи за себе си. Ако я срещнете на улицата, никога няма да познаете, че е състезателка по бойни спортове. Маникюрът ѝ е добре оформен, гримът е поставен правилно, а прическата ѝ е безупречна. Споделя, че така се харесва и тази визия я прави единствено и само за себе си.

„Състезанията не ми пречат да изглеждам добре. Мисля, че е съвсем нормално един човек да се уважава и поддържа“.

Лявата ѝ ръка е изрисувана с различни татуировки, но всяка една от тях има своето значение. Те са свързани с нейния характер и са направени в различни моменти от живота ѝ. Нито една от тях не се е озовала там спонтанно и безпричинно.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Благодари на бойните спортове, че са я научили да се справя с всички трудности в живота и казва, че хората не трябва да ги приемат като уличен бой. Добавя, че на ринга всеки се опитва да докаже себе си, но извън него има огромно уважение между играчите.

„С тези, с които се състезаваме, си комуникираме и с някои сме приятелки. Не мисля, че това е груб бой“.

Оставяме Албена да тренира под зоркия поглед на малката Христея и веднага се запътваме към билетните каси във Варна, за да присъстваме на дебютния ѝ мач на 22 февруари.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

2 / 11