Какво представлява синдромът на наркотичните черва, който едва не уби Матю Пери

Актьорът бил на косъм от смъртта преди години

Внезапната кончина на любимия актьор от телевизионния сериал „Приятели“ – Матю Пери, който играеше Чандлър Бинг, зашемети целия свят. Но само няколко души знаят, че актьорът е бил на косъм от смъртта преди няколко години.

В мемоарната си книга „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ Пери разкрива, че е имал стомашно-чревна перфорация и седмици наред се е борил за живота си, след като дебелото му черво се е спукало заради злоупотреба с наркотици, съобщава People. Той е бил в кома в продължение на две седмици, прекарал е пет месеца в болницата и е трябвало да използва колостомична торбичка в продължение на девет месеца. Повечето от нас може би не знаят, че животозастрашаващото му състояние е било свързано с по-малко известно медицинско състояние, наречено синдром на наркотичните черва (НЧС).

Какви са причините за синдрома на наркотичните черва?

Наркотичният чревен синдром, или НЧС, е състояние, което често е скрита последица от продължителна употреба на опиоиди, както се споменава в Националната медицинска библиотека на САЩ. Опиоидите, които често се предписват за лечение на болка, са се превърнали в изключително важна част от съвременното здравеопазване. Въпреки това прекомерната им употреба може да доведе до редица нежелани ефекти, включително НЧС. Това, което отличава НЧС, е че се характеризира с чести или продължителни коремни болки, свързани с продължителна употреба на опиоиди. Тази болка може да се влоши при по-високи дози опиоиди или продължителна употреба. Точната причина за развитието на НЧС не е напълно изяснена, но се смята, че е свързана с хипералгезия, която се проявява при около 6 % от хронично употребяващите опиоиди. Този синдром може значително да повлияе на качеството на живот на пациента, като често води до многократни посещения в спешното отделение и хоспитализации.

Какви са симптомите, които следват това заболяване?

Разпознаването на НЧС може да бъде трудно, тъй като то има общи симптоми с различни стомашно-чревни разстройства. Отличителен белег на състоянието е коремната болка, която се влошава при употреба на опиоиди. Тя може да бъде придружена от симптоми като гадене, повръщане, коремни спазми, подуване на корема и запек, които са типични странични ефекти на опиоидите.

Как се диагностицира синдромът на червата, причинен от наркотици?

Диагностицирането на НЧС може да бъде предизвикателство, тъй като няма специфични лабораторни тестове или образни процедури за потвърждаването му. До голяма степен се разчита на клиничната оценка, медицинската история на пациента и връзката между продължителната употреба на опиоиди и влошаването на коремната болка. Специфични критерии могат да помогнат за поставянето на диагнозата, като например прогресираща болка въпреки по-високите дози опиоиди, пареща коремна болка и болка, възникваща в определен период от време след началото на употребата на опиоиди.

Какви са възможностите за лечение?

Основният подход за лечение на НЧС е намаляване или прекратяване на употребата на опиоиди. Това включва постепенното им намаляване, за да се сведат до минимум симптомите и болката. Пациентите могат да получат и подкрепа чрез антидепресанти, клонидин и бензодиазепини за облекчаване на симптомите на отнемане. Освен това много лица с НЧС може да се нуждаят от лаксативи и периферни опиоидни антагонисти за справяне със запека. Също така психосоциалната терапия играе жизненоважна роля за предотвратяване на рецидив.

Техники за превенция

Предотвратяването на НЧС включва преди всичко отговорна употреба на опиоиди. Доставчиците на здравни услуги трябва да са наясно с потенциала за НЧС и да се стремят да създадат силна връзка между пациент и лекар, изградена на базата на доверие и съпричастност. Това може да помогне на пациентите да избегнат ескалация на употребата на опиоиди за овладяване на болката си. Насърчаването на алтернативни стратегии за справяне с болката и преодоляването на нереалистичните очаквания на пациентите са важни стъпки в превенцията.

Запекът е често срещан страничен ефект на опиоидите, така че при предписване на опиоиди е важно едновременно да се започне лаксативен режим, за да се предотврати запекът. Промените в начина на живот, като поддържане на хидратация, физически упражнения и добавяне на фибри към диетата, също могат да помогнат за справяне със запека. Освен това при тежък запек може да се обмисли използването на по-нови периферни опиоидни антагонисти като алвимопан или метилналтрексон.