Психолог разкрива защо вашето здравословно хранене и „грижа за себе си“ всъщност вредят на психичното ви здраве

Много хора лъкатушат сред тенденциите за здравословно хранене в желанието си „да се грижат повече за себе си“ – едни пазят модерни диети и режими, други правят фастинг (периодично гладуване), трети броят калории, четвърти стават вегетарианци, вегани, суровоядци...

Психологът Росио Родригес разкрива обаче как да спрете да виждате тялото си като проблем и да изградите здравословна връзка с храната.

Нека видим дали този сценарий ви звучи познато: гледате се в огледалото и никога не харесвате това, което виждате. Не можете да не гледате на формата на тялото си като на проблем – но опитът да го „решите“ чрез отслабване ви оставя в капан, безмилостен цикъл от диети и чувство на вина.

Росио Родригес – психолог, автор и специалист по образ на тялото и психонутрицията – е свидетел на тази борба ежедневно в клиничната си практика.

В завладяващо интервю експертът по психично здраве обяснява как да забележите скритите клопки на културата на хранене, да възприемете по-интуитивни хранителни навици и да се справите със страха си от наддаване на тегло.

Родригес разглежда този сложен проблем с разбирането, че промяната на самовъзприятието не е лесен подвиг. Мисленето по различен начин за тялото ви изисква дълбоко потапяне в емоционалните връзки, които определят връзката ви с храната.

Психонутриционистката твърди, че първата стъпка към това да се чувствате добре не е да се фокусирате върху промяната на тялото си, а върху промяната на начина, по който го виждате.

„Убеждението, че телата ни са проблем, произтича предимно от идеалите за красота, които доминират в нашето общество. Това е идеал, вкоренен в слабата фигура – калъп, който е твърде тесен за огромното мнозинство от жените. Неспособността да се впишем в този калъп ни кара да вярваме, че има нещо изначално нередно с нас; че телата ни са проблемът и трябва да направим всичко по силите си, за да ги променим – често с цената на здравето, финансите и общото ни благополучие“, казва психоложката.

Тя казва още че съобразяването с този идеал се третира като съществено, защото се смесва с това да бъдеш желан и успешен или да бъдеш достоен за любов. Но вината никога не е била в телата ни; тя е в обществото, което съди и стигматизира онези, които излизат извън нормата, като ни обуславя да вярваме, че без определена физика сме някак си по-малко ценни.

Трудно ли е да осъзнаем, че тялото всъщност не е проблемът, който трябва да разрешим?

Изключително е трудно, тъй като постоянно сме бомбардирани с послания, предназначени да ни убедят в противното. Всеки път, когато излезем от вкъщи или преглеждаме социалните мрежи, ни посрещат реклами или инфлуенсъри, които промотират трансформации „преди и след“, инжекции за отслабване или модни диети.

диета, броене

Снимка: iStock

Понякога най-значимият акт на любов към себе си е да спрете да спазвате диети

Психонутриционистката Родригес казва: „Живеем в култура, където желанието за отслабване не само е нормализирано, но и социално възхвалявано, с малко внимание към потенциалните последици. Когато живеете в такава среда, е изключително трудно да видите, че желанието да промените тялото си може да е симптом на по-дълбока борба или че много от поведенията, които в момента се възхваляват, всъщност биха могли да бъдат предупредителни признаци за хранително разстройство.“

Според нея, това е все едно да бъдете хванати в капан от безмилостен цикъл на диети и вина.

„Това е низходяща спирала, която дълбоко ерозира психичното здраве. Цикълът от ограничения, вина, глад, преяждане и още по-нататъшно чувство за вина гарантира, че храната се превръща в абсолютния фокус на живота на човек. Хората стават обсесивни за това какво да ядат, колко, кога и дали определена храна е „позволена“.

Тази постоянна бдителност генерира високи нива на тревожност, стрес и фрустрация. Когато диетата в крайна сметка бъде нарушена (което е неизбежно, тъй като човешкото тяло не е проектирано да оцелява при постоянни ограничения), се появява чувство за вина.

Постоянното спазване на диета е като да си затворен в невидим затвор, който те лишава от енергия, радост и свобода.

„Това предизвиква чувство за личен провал, което сериозно уврежда самочувствието. Тази динамика може да стане изключително разрушителна и сериозно да ограничи живота на човека, който я изпитва.“

Много хора, особено жените, изглежда са готови да пазят постоянни диети, а психоложката им дава следното послание:

„Бих им казала да спрат да вярват, че им липсва воля; вината не е в тях, а в самите диети. Диетите не са решението, което обещават да бъдат: ако наистина работеха, нямаше да чувстваме нужда да започваме нова всяка година. Бих им казала, че не е нужно телата им да бъдат модифицирани, за да заслужат уважение. Истинската грижа за себе си не е свързана с броене на калории или достигане на определен размер рокля, а с това как говорите със себе си, как слушате и как се подкрепяте.“

кантар, диета,

Снимка: iStock

На въпроса защо толкова много хора все още се пристрастяват към диетите, психоложката казва: „Бих казала, че основната причина да оставаме пристрастени е, че диетите не обещават само загуба на тегло; те обещават приемане, контрол, любов и успех. Точно това много хора наистина търсят дълбоко в себе си. Ние не спазваме диети, защото ни харесва да страдаме, а защото вярваме, че като променим тялото си, най-накрая ще се почувстваме в мир със себе си.

Много жени използват фразата „Трябва да се грижа за себе си“ като синоним на диета. Но добри ли са самоограниченията?

„Нещо, което ви причинява вреда, не може да се счита за „грижа“, а диетите ни вредят физически, емоционално и психически. В исторически план, слабостта се свързва със здравето, но това невинаги е вярно. Здравето е сложно понятие, което включва почивка, здравословни взаимоотношения, емоционален баланс, финансова сигурност, съзнателно движение и да, питателна диета – но и приятна.“

Ограничаването на храната генерира състояние на тревога в тялото: то повишава кортизола, отслабва имунната система, променя регулацията на глюкозата и може да предизвика хронично възпаление. Понякога най-големият акт на любов към себе си е да спрете диетата.

Как точно образът на тялото влияе върху връзката ни с храната?

„Ако възприемате тялото си като враг, като нещо, което е „грешно“ и трябва да бъде коригирано, връзката ви с храната неизбежно се превръща в бойно поле. Храната се превръща в оръжието, което използвате, за да се опитате да промените физическата си форма. Не можете да се помирите с храната, без първо да се помирите с тялото си. Приемането на тялото е фундаментално парче от пъзела, когато става въпрос за изграждане на здравословна и трайна връзка с това, което ядем.“

Съществува и социален наратив, който предполага, че ако ядете „лоша“ храна, сте се провалили като личност. Това се изостря за тези с по-големи или ненормативни тела, тъй като те са оценявани много по-строго. Те често са несправедливо етикетирани като мързеливи или лишени от контрол, което само насърчава стигмата и предразсъдъците относно теглото.