Диетологът д-р Шишков: диетата на Дюкан вреди

Д-р Владимир Шишков е профилиран в изграждането на цялостни индивидуални лечебно-профилактични и оздравителни програми, както и на диетични планове, насочени към преодоляване на здравословни проблеми и достигане на състоянието на „оптимално здраве", в съответствие с принципите на орто-молекулярната медицина. Автор е на редица публикации в популярни издания, посветени на рационалното хранене и модерните хранителни добавки с доказан клиничен ефект и безопасното им приложение.

В момента е консултант в медицински център Здравословен Живот.

Вижте какво ни обясни той за въпросите свързани със здравословното хранене, диетатс на Дюкан, алтернативните хранителни режими и вредните и полезни храни.

Здравейте, Д-р Шишков. Всеки ден при вас идват хора с различни здравословни проблеми, които искат да подобрят качеството си на живот, първо чрез правилно хранене. Кои са основните съвети, с които ги запознавате?

Здравейте! Все повече хора за щастие осъзнават че здравето е функция от начина им на живот и хранене. Повечето от тях обаче идват по повод на конкретен здравословен проблем – наднормено тегло, метаболитен синдром, заболявания на щитовидната жлеза, черния дроб, бъбреците, хранителна алергия или непоносимост към определен вид храни и др. Разбира се, аз и моите колеги - специалисти по хранене, внимателно изследваме техния хранителен режим и им посочваме основните хранителни пропуски и грешки, които причиняват проблемите им. В същото време, е важно да се знае, че храненето е изключително важен фактор за здравословния начин на живот, но не е достатъчно за да си осигурим оптимално здраве.

За целта е важно също да дадем достатъчно движение на тялото си, както и да отделяме сериозно внимание на психоемоционалният си статус, да мислим позитивно, да не се поддаваме на вредни навици и емоции. Тоест, нашият подход към оптималното здраве е по-холистичен и не се ограничава само в коригирането на хранителните режими и изграждането на персонални диети.

Има ли някакви основни принципи на правилното хранене?

Да разбира се – най-общо те са синтезирани в 12-те препоръки за здравословно хранене изготвени от едни от най-утвърдените специалисти в областта на храненето в България с помоща и на европейски експерти. Всеки може да ги прочете ето тук:

Разбира се, тези 12 препоръки не могат да покрият всички изисквания за здравословно хранене на експертно ниво, но вършат отлична работа в ежедневието на повечето хора.

А, кои са най-често допусканите грешки?

На сайта на „Национален план за действие „Храни и действие" можете да прочетете и най-често допусканите грешки в хранителния модел на българина, които всъщност са в основата на тъжната статистика, поставяща ни на едно от първите места по честота на сърдечно-съдови, ракови и метаболитни заболявания в света.

Аз бих акцентирал върху четири основни грешки, а именно: висока консумация на наситени мазнини от животински произход, висока консумация на бяла захар, захарни изделия и напитки, висока консумация на сол и солени продукти, недостатъчен прием на няколко ключови нутриента като витамини от групата В, витамин С, фолиева киселина, важни минерали като калций, магнезий, цинк, желязо и др.

Не бива да се забравя също и небалансираният хранителен прием в рамките на деня, намалената честота на храненията, късната и обилна вечеря, недостатъчният прием на вода и т.н.

Напоследък се водят горещи дискусии, относно хранителните режими на популярни диетолози като Пиер Дюкан. Какво е мнението ви за неговата диета?

За мен диетата на Д-р Дюкан с която се запознах още при първото и публикуване на български език, принадлежи към така наречените високопротеинови диети, тъй като е свързана с изместване на значителна част от въглехидратите в храната за сметка на белтъчините и то предимно животинските белтъчини. Явно той все пак отчита факта, че при силно ограничената консумация на зеленчуци и плодове, за сметка на животинските протеини е много трудно да се осигури адекватен прием на фибри с неговата диета.

Всъщност, според самият д-р Дюкан, това не е обикновена диета, а хранителен режим, който трябва да бъде спазван до края на живота, след като се достигне нейният четвърти етап. Без да влизам в излишни подробности бих искал да обобщя, че на базата на моя скромен опит, подобна диета, която разчита да стимулира организма да "изгаря" мазнини за сметка на намаления внос на въглехидрати и увеличения внос на белтъчини, при всички положения силно натоварва ключови органи като черен дроб и бъбреци, които трябва да са в отлична форма за да справят с повишения им внос.

Неизбежното силно подкиселяване на кръвта, поради повишеното разграждане на белтъците до аминокиселини, също не е никак благоприятно за оптималната работа на редица важни ензими и допълнително засилва оксидативния стрес в организма.

При една сравнително малка част от хората организмът разполага с достатъчно резерви за да се справи с тези проблеми, но при повечето хора тези рязко променени натоварвания могат да причинят хипертония, бъбречна или чернодробна недостатъчност, храносмилателни смущения, реакции тип хранителна нетолерантност и др.

Освен това се оказва, че при повечето хора йо-йо ефекта е налице, въпреки твърденията на д-р Дюкан, че неговата диета изключва възвръщането към първоначалното тегло. При нас идват вече няколко пациента които са изпробвали въпросната диета и очевидно не са удовлетворени от резултите, след като ни гласуват доверие да се справим с неприятните и последствия. Аз не познавам нито един от утвърдените диетолози в България, който да одобрява и безрезервно да препоръчва на пациентите си въпросната диета, защото опитът показва, че тя крие значителни рискове за здравето.

А всъщност, що е това „разделно хранене"? Кои храни не трябва да се смесват и защо?

Аз мисля, че за т.н. "разделно хранене" вече достатъчно много е писано. Самата тема е доста експлоатирана, както и някои общоизвестни принципи заложени още от създателите на това течение в диетологията – д-р Питър Хей и Робърт Шелтън.

Всъщност, те самите не са единодушни върху принципите на разделното хранене и всеки от тях предлага свои трактовки в отделните детайли на концепцията за разделно хранене. Като обединяващ принцип все пак остава, да не се съчетават високопротеинови храни (месо, яйца, млечни продукти) с поливъглехидратни храни като (картофи, ориз, хляб и др.).

По същия начин деленето на храните на киселино-образуващи, алкални и неутрални отново ни дава критерий за това кои храни е "позволено" да бъдат смесвани в един еднократен хранителен прием. Всичко зависи от школата която следваме, като някои по модерни последователи на разделното хранене (Катрин Марсдейл например), са доста по гъвкави и толерантни в подхода си към съчетаване на различни групи храни.

Безспорно съчетаването на тежки протеинови храни от животински произход (червени меса, яйца, хайвер и др.) с бобови и нишестени храни (картофи, ориз, варива) дава трудносмилаеми комбинации и затруднява усвояването на храната. В същото време, сложните таблици и десетките "непозволени" комбинации от храни създават огромни затруднения на най-фанатичните последователи на тази школа в практиката.

Затова аз считам, че принципите на разделното хранене, могат да се ползват само при определени групи хора с чувствителен метаболизъм, като се избягват само най-грубите съчетания от неподходящи храни, за които вече споменах. Постоянното фанатично проследяване в най-дребни детайли на всяка една хранителна комбинация на базата на сложните таблици, за които вече говорих, може да създаде повече практически проблеми отколкото да донесе конкретни ползи. В крайна сметка всеки организъм реагира различно на разделното хранене, като при някои ползата е очевидна и безспорна, при други обаче ефекта се оказва незначителен. Всичко е много индивидуално.

А какво ще кажете за приема на течности по време на хранене? Появиха се теории, според които не трябва да поемаме течности, докато се храним?

Тези теории не са от вчера, учените отдавна спорят по въпроса, но и там все още липсва единодушно и общоприето становище. Всичко отново зависи от прекалено много индивидуални фактори – отделяното количество слюнка и солна киселина в стомаха, особености на перисталтиката, видът на храната и др.

Нещата отново варират в големи граници и както при някои хора е полезно да разредим малко стомашния сок ако е с прекалено висока киселинност, при други е точно обратното – бихме попречили на ефективното смилане на храната в стомаха. Тук отново може да се каже, че към всеки случай трябва да се подхожда спрямо индивидуалните особености.

Продължава тук!