Диетологът д-р Шишков: Здравословната храна е евтина

Д-р Владимир Шишков е профилиран в изграждането на цялостни индивидуални лечебно-профилактични и оздравителни програми, както и на диетични планове, насочени към преодоляване на здравословни проблеми и достигане на състоянието на „оптимално здраве", в съответствие с принципите на орто-молекулярната медицина. Автор е на редица публикации в популярни издания, посветени на рационалното хранене и модерните хранителни добавки с доказан клиничен ефект и безопасното им приложение.

В момента е консултант в медицински център Здравословен Живот.

Първата част от интервюто може да прочетете тук.

А какво ще кажете за различните алтернативни философии на хранене, ако мога така да се изразя, вегетарианство, веганство и суровоядство? Вредни или полезни са те в крайна сметка?

Мисля, че изразът Ви е много правилен – става въпрос за алтернативи на общоприетия балансиран хранителен модел, в който присъстват всички познати групи храни от растителен и животински произход. Нека все пак уточним, че при т.н. умерени вегетарианци се изключват тежките червени меса от диетата, а при ово-лакто-вегетарианците се изключва месото по принцип, но остават млечните продукти и яйцата. Веганството, при което са изключени всякакви продукти от животински произход, и неговият още по-краен вариант суровоядството, аз лично не бих препоръчал на всеки човек, без внимателно да бъде изследван как организмът му би понесъл липсата на важни групи храни от диетата, както и липсата на кулинарна обработка, на някои трудносмилаеми храни.

Тук, без да отричам ползите, които тези хранителни режими притежават по принцип, само ще спомена, че веганите трудно успяват да покрият нуждите от няколко есенциални нутриента каквито са цинка, желязото, витамин В12 – защото те се набавят предимно чрез животински храни. Ето защо желязодефицитните анемии са често срещани сред тях. От друга страна суровоядството винаги създава проблеми на хора с гастрити, колити и ентерити, поради трудносмилаемите груби целулозни храни.

Затова отново повтарям, че без да отричам напълно нито един от споменатите алтернативни хранителни режими, отново бих посъветвал всеки пациент да се консултира със специалист по хранене преди да започне, а и по време на самото практикуване на съответния хранителен режим.

Голяма част от съвременните хора прекарват деня си в офиса, в една напрегната работна атмосфера, в която е меко казано трудно са спазват някои по-специфични диети. Какво ще ги посъветвате? Можем ли да се храним здравословно в офиса?

Трудно е разбира се, да се осигури 100% здравословно хранене в обстановката на един модерен офис, но има доста неща които можем да направим за да се приближим максимално към него – например:

- да си осигурим достъп до прясна, свежа и качествена храна, приготвена по възможност чрез варене, печене, задушаване – да избягваме сухата храна

- менюто да бъде балансирано в съответствие с 12-те препоръки за здравословно хранене които споменахме по-горе, като в него присъстват всички важни групи храни в адекватни количества

- да се храним спокойно в приятна позитивна атмосфера, като отделяме поне 20-30 минути за обяд или вечеря

- да спазваме приблизително едни и същи часове за хранене, да не позволяваме на организма да "прегладнее" защото това сериозно разстройва целият ни метаболизъм

- да не прекаляваме с рафинираните, сладките и мазните храни, както и със сладките газирани напитки, кафето и алкохола

Кои са най-големите врагове на съвременния човек, що се отнася до храненето?

Те бяха споменати вече на няколко пъти, затова само ще ги обобщя накратко:

- Храните които съдържат повишено количество от така наречени бели отрови – бялата захар, солта и бялото брашно.

- Мазните и тлъсти животински храни, съдържащи повишено количество наситени мазнини.

- Прекаляването с тонизиращи напитки като кафе, кола и енергийни напитки.

- Нередовното и диспропорционално разпределение на хранителните приеми през деня, особено свръхобилната и късна вечеря.

- Прекалената консумация на рафинирани храни за сметка на чистите, свежи и пресни натурални храни – зеленчуци, плодове, пълнозърнести, варива, ядки, семена и кълнове.

- Недостатъчният прием на качествена и чиста вода.

А най-големите приятели?

Най-големите приятели на здравословното хранене са чистите, натурални, свежи храни – най-богатите източници на полезни вещества, консумирани в достатъчни количества и правилно разпределени в рамките на деня. В тази връзка бих обърнал специално внимание на био-органичните храни, както и на локално произведените екологични храни.

Какво трябва да знаем за хранителните добавки? Как да ги приемаме и какво всъщност е тяхното действие?

Това е огромна тема и заслужава отделен разговор. Тук само ще спомена накратко че под термина "хранителна добавка" се крие невероятно разнообразие от продукти с най-различно съдържание и произход. В същото време недостатъчният прием на голяма част от важните витамини, минерали, микроелементи и др. с ежедневната ни храна например, се счита за доказан, така че, при всеки човек съществува определена група от добавки, която периодично трябва да бъде приемана заедно с консумацията на храна.

Въпреки огромното разнообразие от храни, става все по-трудно да си набавяме необходимите есенциални нутриенти, поради обедняването на почвите и силното рафиниране на храните по време на тяхната преработка. В днешно време почти няма човек без хранителен дефицит, който обаче, може да бъде определен само от специалист в повечето случаи. Тук само бих искал да цитирам един от най-известните холистични лекари в света – Д-р Джоузеф Меркола, който твърди, че на практика всеки човек има нужда поне от три вида добавки всеки ден – пробиотици, есенциални мастни киселини и антиоксиданти, като за хората над 30-годишна възраст той препоръчва и редовен прием на коензим Q10.

Добавките трябва да бъдат приемани по начина и съобразно указанията за дозировка върху опаковката им. Ефектите им върху организма са изключително многообразни, като в повечето случаи става въпрос за попълване на дефицит или достигане на оптимална доза на прием за определен нутриент. Едва ли е възможно с няколко думи да бъдат описани изключително многообразните и полезни ефекти на добавките върху организма.

Има ли нужда да приемаме такива добавки, ако се храним природосъобразно?

Ако под природосъобразно хранене разбирате да приемаме всички необходими ни есенциални вещества с храната, като се храним разнообразно и балансирано с качествена, натурална и свежа храна – тогава отговорът е не, няма такава нужда. Но веднага следва логичният въпрос – а колко хора познавате, които наистина се хранят по този начин?

Аз почти не познавам такива хора, като поставям и самият себе си в групата на хората, неуспяващи да се хранят пълноценно и природосъобразно. Тоест аз самият периодично приемам даден вид добавки, за да допълня несъвършения си хранителен режим. Това според мен е по-добрият вариант, защото истинската пълноценна диета за един "градски" човек в днешно време е на практика "мисия невъзможна"

За или против различните хапчета за отслабване и защо?

Хапчетата за отслабване можем да разделим поне на две групи – лекарства и хранителни добавки. За лекарствата, чиито ефекти са документирани, но в същото време се знаят и нежеланите им реакции, мога да кажа, че бих ги използвал само при строго определени ограничени случаи и за кратко време, с цел по-бързо постигане на желания ефект.

Ясно е, че човек не може цял живот да разчита на тях за да се поддържа в добра форма. Малко по-толерантен съм към част от хранителните добавки с изследван и доказан ефект, особено когато са на база природни източници и храни, защото те се понасят доста по-добре и дават по-малко и по-леки нежелани реакции като цяло. В крайна сметка смятам, че в основата на здравословното отслабване трябва да бъдат правилните индивидуално съобразени и добре балансирани хранителен и двигателен режим, а всичко останало може само да допълва и улеснява тяхното изпълнение.

Бихте ли ми посочили идеалната закуска, идеалния обяд и идеалната вечеря?

Би трябвало вече да е станало ясно, че при толкова огромно генетично и метаболитно разнообразие между отделните хора, няма как да се даде универсална и общовалидна рецепта или меню.

В случая бих цитирал класическият постулат в диетологията, че "Това което е обикновена храна за един човек, може да бъде опасна отрова за друг" Иначе, не е трудно да ви дам примерно здравословно меню за закуска като купичка кисело мляко с овесени трици и боровинки например или крехка пилешка пържола с обилна салата от зеленолистни и червени зеленчуци, кълнове и грах за обяд, но далеч не съм убеден че това би било идеалното меню за всички хора. Идеалното меню за всеки човек може да бъде определено само от специалист след като се определи неговият конкретен хранителен тип и как неговият метаболизъм се справя с различните групи храни.

Всички ни съветват да обогатяваме менюто си възможно най-пълноценно, но в икономическите реалности в момента, това е малко трудно за изпълнение. Здравословно хранене и икономично хранене - възможно ли е? Предложете варианти?

Да – така е, нещата наистина са много лесни на теория, и доста по-трудни за изпълнение в реалния живот. И наистина трябва да се съобразяваме не само с познанията си за здравословно хранене, но и с конкретните възможности на собствения ни бюджет.

Но все пак винаги можем да потърсим и да намерим "златното сечение" между едното и другото, като правим най-здравословният възможен избор в рамките на нашите финансови възможности.

Нека не забравяме, че голяма част от най-полезните групи храни – пълнозърнестите храни, зеленчуците, плодовете, варивата, семената, кълновете, дори някои ядки са сравнително нискобюджетни храни и достъпни за огромната част от населението.

Всъщност високобюджетните и скъпи животински храни – месо, млечни продукти, яйца, риба и т.н. далеч не са ни необходими в толкова големи количества.

Те би трябвало да не надхвърлят 1/3 от общото количество поета храна в дневния ни прием.

В най-общия случай количеството белтък от което има нужда един човек в зряла възраст е около 1 грам на килограм от неговото тегло, тоест колкото и парадоксално да звучи, ние редовно се прехранваме с животински белтък, защото излиза, че един средностатистически човек спокойно би могъл да преживее с не повече от 100 гр животински белтък дневно. Нека не забравяме и сравнително евтините соеви продукти, които са една добра алтернатива на животинските белтъчини.

Напоследък се появиха и много високобелтъчни зърнени храни като елдата, амаранта, киноата и др. които също са на достъпни цени и могат да ни дадат добро качество на добра цена.

Всъщност ограничавайки консумацията на месо, преработени месни изделия, колбаси, консерви, високомаслени млечни продукти и т.н., ние дори можем да подобрим структурата на нашето хранене, като заложим на пресните, свежи, натурални храни, които освен всичко друго са и на по-достъпна цена.

Допълнително можем да спестим ако не прекаляваме с рафинираните сладки безалкохолни напитки и „натурални" сокове с високо количество захар или подсладители, както и с прекомерна консумация на кафе и енергийни напитки. Всички знаем, че най-полезната и жизненонеобходима течност за организма е добре пречистената, нискоминерализирана вода, която в същото време е и икономически най-достъпна.

Ако успеем да сведем и консумацията на алкохол в разумни граници (до 40-50 мл концентрат или 150 мл вино дневно), то биха ни се освободили допълнителни парични средства, които да инвестираме именно в най-полезните и достъпни вече споменати храни. Смятам, че на фона на казаното дотук спокойно мога да твърдя, че за огромната част от хората здравословното и в същото време икономично хранене е напълно възможно. То просто е въпрос на добре информиран интелигентен избор. Избор който аз самият правя ежедневно.