Молибден - още един силен антиоксидант

Минимална дневна доза:

75 микрограма

Безопасна горна граница:

500 микрограма

Естествени източници: всички видове меса, телешки бъбреци, яйца, различни семена – ечемик, пшеница, овес и др., бобовите растения, консервиран фасул и леща, слънчогледови семена и тъмно зелени зеленчуци.

Съдържанието на молибден в повечето растения и в животинските тъкани зависи от минерализацията на почвата. Той е минерал, който се среща в малки количества в тях и участва в редица биологични процеси в нашето тяло.

Подпомага синтеза на белтъчини и регулира употребата на желязо. В черния дроб винаги има натрупано желязо и ако не поемаме достатъчно с храната, то молибдена активира използването на резервите.

Той регулира pH-баланса в организма, което от своя страна ускорява метаболизма. Така се увеличава обменът на веществата в тялото и мазнините и въглехидратите се изгарят по-лесно.

Молибденът е силен антиоксидант и влияе върху разграждането на консервантите и сулфитите. Също така участва в разграждането на азотните отпадъци, които са токсични, и ги превръща в пикочна киселина. Тя лесно може да бъде изхвърлена от организма и той не се уврежда.

Молибденът помага за изчистване на тялото при повишено съдържание на мед. Зъбният емайл съдържа повишено количество от минерала, който го предпазва от разрушаване.

Смята се, че има роля в предпазването и лечението на анемия, астма, акне и някои алергии, подагра, екзема, хепатит С, херпес и др. Използва се за повишаване на потентността и при безсъние.

Все още се изследват възможностите да участва в борбата с някои видове рак заради силното антиоксидантно действие.

В много редки случаи е възможно отравяне с молибден. Характеризира се със сънливост, замайване, отпадналост и обриви. Преминава бързо и почти не се налага диета.

Тъй като организмът си го набавя лесно и в достатъчни количества, обикновено не се предписва като хранителна добавка. Тъй че, спокойно. Едва ли има по-безопасен минерал - хем се предозира трудно, хем се намира лесно.