"Има нещо радикално в нашите ръце
Но нищо логично в плановете ни..."
(из "Fragile Tension" на Depeche Mode)
Какво е любовта?И ако това не е най-изконният от всички житейски въпроси! Колко пъти сме си го задавали, независимо дали сме били или не сме били влюбени...Тя безспорно е двигател - на живота, тялото, мисълта. Но тя е много повече от това. Любовта задушава, обгръща те с лепкавите си ръце и оставя следите си (по тялото и в душата) завинаги. Независимо от това колко време продължава, дали е останала, колко пъти е идвала и колко пъти си е отивала, никой не престава да мисли за Любовта.Понякога тези мисли са далечни и на пръв поглед не водят към нея, но когато погледне дълбоко в себе си, човек винаги ще я открие. В най-малкия жест, който прави за другия. В онези думи, които горчиво преглъща. В болката, която таи и крие отлично от света около себе си.Любовта ни прави конформисти. Всички ставаме еднакви, когато обичаме. Еднакво глупави, еднакво щастливи, еднакво нещастни. В любовта всички сме равни. Богатият може да стане беден, бедният да покори света.В любовта често губим себе си. Понякога умишлено, понякога неусетно, но когато обичаме, губим нещо от себе си. Любовта ни съблича, събужда неподозирани страхове и рядко дава отговори.Колкото по-абстрактно мисля за любовта, толкова по-добре я разбирам. Защото, в същността си, любовта е една абстракция. Море от чувства, всякакви чувства. Горещи вълни по тялото, пеперуди в стомаха, ревност, огън, желание. Все неща, които са някъде там, но не могат да бъдат нито докоснати, нито визуализирани. Ти обичаш даден човек, обичаш всичко в него, виждаш (в) него, но как? Защо? Кога? Любовта ни прави егоисти. Докато се потапяме в собствената си любов, забравяме за тази на другия. Неговото "Как?", неговото "Защо?". Да не би наистина си мислим, че сме единствените, натоварени с тези така изконни въпроси?"Не ме разбираш", често казваме в любовта (си). Какво означава това, по дяволите? Разбира се, че се разбираме... Разбираме ревността си, страховете си, ината си. Този така нездравословен инат, положил началото на толкова връзки, а след това и техния край. Всички сме еднакви в любовта. Всички сме еднакво голи, като малки, незначителни охлюви, изгубили се на пътя."Любовта не се състои в това двама души да се взират един в друг, а в това да гледат в една посока", казал е Екзюпери. И да носят взаимно товарите си, бих добавила аз. Защото пътят е дълъг, а връщане назад няма...