Aнатомия на един любовен скандал

Страховете стават реалност, потвърждават своето съществуване. След това се превръщат във все по-далечна абстракция, която ту се приближава, ту се отдалечава, подобно на морето. Той знае слабото ти място; ти знаеш неговото. Седемте смъртни гряха се преплитат в едно задушаващо цяло.  Думи, толкова много, казани, изкрещени, прошепнати думи, достатъчни да запълнят страниците на една книга. Маневрирането: чудатият, непохватен танц, който танцувате един около друг.

Два непобедими генерала, които отлично познават своите тактики. Той заобикаля, игнорира, отказва да отговори. Ти придумваш сладкодумно, повтаряш се, започваш да крещиш. Казваш прекалено много и започваш да се въртиш в кръг.  Ставаш толкова емоционална, че се изтощаваш сама; единствената негова емоция - раздразнение. Ти се свличаш на земята, отчаянието надделява. Той наблюдава студено, отдалечава се. Агресия, страст и фалшиво безразличие. Поведение на деца - и от двете страни. Отказ от логично поведение - прегръдка, премисляне, мълчание. Болни, тежки емоции. Наранено его.

В един момент и двамата се отдавате на изтощението, придобило чисто физическо измерение. Раздяла - трудна, немислима. Две тела, тръгващи в различни посоки. Отказ от всякаква логика. Его, наранено повече от очакваното. Минути, часове, дни на омраза и авто омраза. Има ли край?

И по-важното - има ли смисъл?

Отново те обзема страх. Какъв ще бъде животът ти без този човек? Какво ще кажеш на близките си? Какво ще кажеш на себе си?

Първопричината на скандала се изгубва, прераства в проблем, комплексен, тежък, непреодолим.

Или за всичко е виновно егото? Онази тежест, която уж ни превръща в логични същества.

Какъв е краят на тази (общочовешка) история? Край никога няма. И това е най-страшното. Диалогът никога не секва, "дали" и "ако" не изчезват от речника, колкото и да им заповядва егото.

И все пак... Моментите на свистяща провокация и горчив сарказъм някак избледняват. Превръщат се в меланхолия, оставяща своите петна в паметта, подобно на кърваво червено, гъсто вино със силен аромат.

Tоплина се разнася по тялото, подобно на бързо действаща болест.

*Текстът е вдъхновен от Christina Potamousis, авторка в thoughtcatalog.com