„Ако не се оженим, те напускам!“, „Ако не се сгодим до края на годината, ще се разделим!“, „Бременна съм“. Почти всички хора са чували техен приятел или близък да казва някоя от тези фрази. А някои хора дори сами са ги изричали.
Ултиматумът се дефинира като безкомпромисен набор от условия или изисквания, отправени от един човек към друг. Ултиматумът може да доведе до промяна във връзката или въобще до прекратяването ѝ. Обикновено във връзките жените са тези, които отправят по-често ултиматуми към мъжете. Въпросът обаче е защо?
Необходимо ли е човек, който твърди, че ви обича, да прибягва до ултиматум към вас, за да получи това, което иска? И това правилният начин ли е? Честата грешка, която партньорите правят в началото на връзката и заради която се стига до ултиматуми е, че самите те не определят стандартите и правилата на връзката си. Ако още в началото всеки каже на другия какво иска и какво очаква от връзката, ще се избегнат бъдещи изненади.
Обикновено ултиматумът означава принуждаване някой да се съгласи с нещо. Дори да успеете да постигнете целта си, ще бъдете ли щастливи, като знаете, че партньорът ви всъщност не иска същото като вас? И че сте го накарали да направи нещо против волята си? Ако планирате да имате истинска и продуктивна връзка, трябва и двамата да гледате в една посока и да искате еднакви неща.
Ако все пак сте в ситуация, в която не виждате друг изход, освен да дадете ултиматум, помислете добре още веднъж. Някои казват, че мъжете често имат нужда от „подбутване“. Понякога обаче агресивният подход има точно обратния ефект – отблъсква партньора. Най-добре поговорете спокойно с партньора си, споделете как се чувствате и му кажете за страховете и надеждите си.
Все пак, ако решите да дадете ултиматум, дайте го на себе си. Запитайте се колко още може да бъдете в това положение, заслужава ли си и прави ли ви щастливи. Какво може да направите, за да промените ситуацията? Не разчитайте някой друг да нареди живота ви, а го направете сами.