Почти всички връзки в един момент приключват с раздяла. С бившия/бившата имате общи спомени, навици, познавате се в детайли и се изисква усилие да оставите всичко това на заден план и да продължите напред. Но някъде по средата на всичко това се промъква израза: „Нека си останем приятели".
Може ли наистина да бъдете приятели с бившия/бившата? Нужно ли е?
Зоната на комфорт