Провокирана от наскорошните задни мисли на колегата и като активен застъпник на движението „Задникът е център на женския сексапил“ (пак той) се замислих за пляскането.
Не мога да разбера защо в болшинството медии, ориентирани към дамската аудитория (женски вестник звучи малко като женската на вестника), жената се представя като същество, което след като е изплело няколко чорапа и е плакало на поредния „Перлен“ епизод, решава да чака своя любим в спалнята, обсипана с цветя и рози/ розови цветчета/ цветни рози или както там предпочитате, на музикалния съпровод на „Дъ Бест оф Хулио Иглесиас“, с идеята, че той ще се прибере, ще я обгърне и ще я обладае нежно.