От незапомнени времена девствеността на жената се определя като ценно притежание. Задължително условие било жената да се пази до първата си брачна нощ. Все още в арабските страни гледат на жената като „чиста“ само, ако тя все още е девствена. Останалите „омърсени“ жени биват заклеймявани, отхвърляни, а в някои случаи и жестоко осъждани. Има дори и смъртни случаи.
За радост времената се променят и в по-голямата част на света дамите са свидетели и участници в истинска сексуална революция. Сексът вече не е табу, а девствеността не е задължително условие за сключване на брак. Една жена може да има не една и две „консумирани“ връзки, преди да срещне избраника. Разбира се, колкото и толерантно общество да е днешното, все още има много хора, които сочат с пръст жените с по-бурно сексуално минало.
Все пак в развитите страни на девствеността не се гледа като на задължително условие за щастлив брак. Всъщност почти никоя двойка не би поела риска да консумира любовта си едва след сватбата. Сексът е важна част в отношенията между двама души и въпреки голямата им любов, съществува опасност те да не си паснат в леглото. Много по-добре е, ако това се установи преди сватбата, а не след като двамата вече са обвързани с брачни халки.
Разбира се, всичко опира до традиция, култура и разбиране за света и секса. Някои момичета, живеещи извън арабския свят, също правят избор да останат девствени до първата си брачна нощ. За тях и бъдещия им мъж това е важно. В крайна сметка всичко опира до индивидуалното желание на всеки човек. Подобен пример е бразилската прелест Адриана Лима, която твърди, че за пръв път правила секс, едва когато приятелят ѝ Марко Ярич станал неин законен съпруг.
Независимо дали жената ще остане девствена до брака си или не, това няма да го направи успешен или предварително да го обрече на провал. За един щастлив брак са нужни много повече неща, за които са важни и двете страни. Както казахме вече, всичко е въпрос на личен избор. Нищо не е грешно или правилно, щом е в хармония желанията на човек.