Солена Анджелина

Анджелина Джоли има много интелигентни филми - „Джия“, „Отвъд граници“, „Смело Сърце“ разтърсващите „Луди Години“ и „Размяната“.

Всички изброени определено притежават качествата на истински стойностни продукции с дълбок сюжет и силна игра. С не малка доза разочарование трябва да отбележим обаче, че последният й филм „Агент Солт“ (Salt) не е един от тях.

Феновете на актрисата са наясно с кривия й характер, който я прави толкова добра в драматичните роли. Холивуд обаче винаги е предпочитал да я облича в стегнати костюми и да й тиква по два патлака в ръцете („Лара Крофт: Томб Райдър“, „Неуловим“ „Мистър и Мисис Смит“) : секси мадама, която избива лошите наред и прави страхотни акробатични хватки: какво по-добро за окото.

Екшън ролите й, макар и бидейки доста атрактивни, винаги обаче са предизвиквали смесени реакции.

В „Агент Солт“ отново я намираме в традиционното й амплоа: супер умна агентка на ЦРУ, която освен че притежава всякакви умения за боравене с експлозиви, е способна да избие до крак цяла глутница лоши (в случая цял кораб, претъпкан с руски шпиони) с голи ръце. Но нищо повече.

Действието се развива около Евелин Солт, офицер от Тайните служби на САЩ, която цял живот е служила на родината.

Лоялността й обаче е подложена на изпитаниe, когато тайнствен руски дезертьор я обвинява, че е съветски (?) шпионин.

Солт се превръща в бегълка, която използва всичките си умения и опит като таен агент, за да не бъде заловена от довчерашните й приятели, които стават и най-големите й врагове.

Усилията й да докаже невинността си единствено будят съмнение за нейните мотиви. Докато тече разследването на истинската й самоличност, остава и въпросът: „Коя е Солт?”.

Освен всичко е намесен и похитеният й съпруг, който Евилин – машината за убиване – обича от цялата си душа.

Филмът определено е опит да се възроди познатия шпионски жанр от края на изминалия век, когато Америка винаги беше толкова добра, а Русия така лоша и готова на всичко, за да възвърне световното си господство. Тема, експлоатирана и изтъркана до смърт.

Зрителят ще стане свидетел на поредната Световна конспирация, целяща да преобърне световните сили; на тайни организации; на супер тренирани и зомбирани агенти, чиито мисии са да убиват президенти и всичко онова, от което вече му е втръснало.

По-големият проблем обаче е шизофреничният характер на героинята на Джоли: тя е ту добра, ту лоша, ту бездушна машина, ту любяща съпруга, която отчаяно иска да намери съпруга си.

Тази непостоянна сюжетна приумица е направена, за да поддържа интереса, но по-скоро кара зрителя буквално да се изгуби някъде между ненужно дългите престрелки, интригите и драматичните рани.

Накрая просто престава да има значение. Филмът гъмжи и от несъответствия, но какви са те, всеки сам ще открие.

Джоли от друга страна, макар и изпълняваща роля, в която се изисква желязна дисциплина и много тренировки, изобщо не изглежда във върхова форма.

Актрисата е толкова слаба, че на човек му е трудно да си представи как би имала сила да раздава такива здрави тупаници и да скача от нечовешки разстояния.

По едно време започваме да се чудим как може да се случи така, че една от най-сексапилните и харизматични жени в света може да изглежда толкова безлична. Красивите устни и изписаните черти са на лице, но блясъкът в очите й като че ли е изчезнал.

Но стига за нея.

Като цяло, отидете ли да гледате „Агент Солт“, се пригответе за здрав екшън филм, който на места е прекалено сериозен, но като цяло не притежава необходимите качества (най-вече сценарий) за първокласен филм.

Идеален е за убиване на времето в неделя следобяд, когато не бихте искали да ангажирате съзнанието си с нещо кой знае колко важно, но нищо повече.